1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. С., 25.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 822 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 12769 от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. №3369/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 52300/2009 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист: за 2 812 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -24.11.2009 г. до окончателното плащане и присъждане на разноски. Излагат се съображения, че е неправилно, доколкото съдът е приел, че записът на заповед, въз основа на който е претенцията, съдържа падеж, определен по начин различен от допустимите в закона- чл. 486 ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ.
В самата частна касационна жалба жалбоподателят сочи като обуславящ изхода на спора въпроса: допустимо ли е определянето на краен срок за предявяване на ценната книга в самата нея , съгласно чл.487 ал.1, пр.3 от ТЗ.
Ответниците по частната жалба [фирма]-С. и Ф. П. Н. ЕГН: [ЕГН] и И. С. В. ЕГН: [ЕГН] не изразяват становище по жалбата в дадения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал.4 ГПК /постъпила е на 17.10.2010 г. т.е. преди измнението на минималния праг за допустимост на касационното обжалване със ЗИДГПК- ДВ от 21.12.2010 г./, подадена е в срок и е редовна
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочените суми, съдът е приел, че записът на заповед, въз основа на който е претенцията по подаденото заявление, съдържа падеж, определен по начин различен от допустимите в закона- чл. 486 ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ, тъй като в самата ценна книга се сочи падеж на предявяване, наред с краен срок за това. При това положение, според състава на съда, се касае за нередовен от външна страна документ, което възпрепятства издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на него.
Настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че изложеният от жалбоподателя правен въпрос, дали е допустимо определянето в ценната книга на краен срок за предявяването й, съгласно чл.487 ал.1, пр.3 от ТЗ е съотносим и обуславящ изхода на спора . Налице е практика на съдилищата, която дава положителен отговор на въпроса / посочените от самия жалбоподател : определение от 27.11.2002 г. по ч.т.д. № 1283/2002 г. на СГС, определение от 27.10.2009 г. на ОС-Ямбол по в. ч. гр.д. № 384/2009 и други/, поради което е налице предпоставка за допускане до касация на обжалваното определение, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК , тъй като последното е в противоречие с посочената практика на съдилищата по обуславящия правен въпрос.
При извършването на проверка на документа от външна страна , настоящият състав на ВКС счита, че същият отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ . Падежът е определен на предявяване, без протест и разноски. Срокът за предявяване е уговорен в съгласие с изричната и ясна разпоредба на чл.487 ал.1, предложение трето от ТЗ, която изрично допуска издателят да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв уреден в предложение първо.Предявяването е извършено чрез връчване на нотариалнни покани в срока за това, уговорен в самата ценна книга , както на издателя-длъжник [фирма]-С., така и на изрично поелите, по реда и формата на чл. 484 от ТЗ менителнично поръчителство авалисти Ф. П. Н. ЕГН: [ЕГН] и И. С. В. ЕГН: [ЕГН], които следва да отговарят както самия издател-чл.485 ал.1 от ТЗ. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12769 от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. №3369/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 52300/2009 г. на Софийския районен съд , с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда:
ОСЪЖДА [фирма]-С., Ф. П. Н. ЕГН: [ЕГН] и И. С. В. ЕГН: [ЕГН] да заплатят на [фирма] – [населено място] сумата от 2 812 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -24.11.2009 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 180 лева общо.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.