Т.д. 402/11 ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№668
гр. София,19.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №402/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. М. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 123 от 02.11.2010 г. по в.гр.д. №308 /10 на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №202/26.05.2010 г. на РС-Разград постановено по гр.д.№228/09 по описа на съда, с което е уважен искът по чл.233 ал.1 ЗЗД на РУ”А. К.”-гр.Р. срещу касатора за предаване държането върху недвижим имот, предмет на прекратен наемен договор между страните.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 27.11.2006 г. е бил налице сключен договор за наем, по силата на който ищецът Русенски университет „А. К.” –Технологичен колеж/ТК/ –гр.Р. е предал процесният ресторант-кафе на ответника –касатор в качеството му на наемател срещу задължението на последния да заплаща договорената наемна цена в размер на 200 лева. Договорът е сключен за срок на действие до 26.11.2009 г.. Срокът може да бъде продължен само по взаимно съгласие на страните изразено писмено, каквото не е налице. С оглед изложеното е прието, че договорът за наем е прекратил действието си с изтичане на уговорения срок и искът за връщане на наетите вещи по чл.233 ал.1 ЗЗД е уважен.
С оглед множеството оплаквания, както в самата жалба, така и в допълнителната такава може да се уточни и прецизира като правен въпрос от значение за спора този за възможността на Т К-Р. като неправосубектен филиал на РУ-гр.Р. да развали договора за наем с едностранно предизвестие от името на самия университет и за правните последици от едно такова волеизявление.
Не се сочи конкретно основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 1-3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора става ясно, че последният не е отговаря на тях. Това е така, доколкото правният спор е разрешен от въззивния съд на базата прекратяване действието на срочния наемен договор, поради изтичане на срока на действието му и липсата на изразена писмено воля на страните да бъде продължено неговото действие. Следователно въпросът за това, дали филиалът на ТУ може да прекратява договора с предизвестие, което да породи желаните правни последици е без значение, доколкото не обуславя крайните изводи на решаващия съд относно това, че договорът е прекратен. Ето защо така зададеният от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на спора.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 02.11.2010 г. по в.гр.д. №308 /10 на Разградски окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.