Т.д. 402/11 ВКС, Второ т.о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№679
гр. София, 21.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №406/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу решение № 209 от 07.12.2010 г. по търг.дело № 447/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №215/04.05.2010 г. на В. по т.д. №469/09 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за присъждане на неустойка за разликата от присъдените 10 000-десет хиляди лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева срещу К. Б. Ш. от [населено място]. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата чл.309 от ТЗ, относно забраната за намаляване на размера на неустойка по търговска сделка сключена между търговци.
Като основание за допускане до касация се сочат уредените в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК хипотези.
Ответницата по тази касационна жалба К. Б. Ш. чрез своите процесуални пълномощници също подава такава, с която обжалва горното решение, В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на [фирма]-гр.В. сумите от : 35 000 00 евро на основание чл. 55 ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска, 157,85 лева-лихва за забава по чл.86 от ЗЗД до предявяване на иска и 10 000 лева- неустойка за неизпълнение. Оплакванията в жалбата са за недоказаност на факта на получаването на горната сума при подписване на договора от страна на ответника, както и на липса на основание за отговорност за неизпълнение.
Като основание за допускане до касация се сочи противоречие в отговорите на поставените от нейна страна в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси в обжалваното решение и в посочената практика на съдилищата-чл. 280 ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на исковете е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 05.06.2008 г. е бил сключен договор, по силата на който ответникът Ш. възлага на ищеца Б. Е., ищецът за своя сметка да проектира и изгради договорените обекти в поземлени имоти собственост на ответника в местността Св. Н.-гр.В. , срещу поетите от страна на възложителя задължения : в срок от 4 месеца от подписването на договора да нанесе имотите в кадастралния план да представи скица и вписани нотариални актове за имотите, както и в срок от осем месеца да представи заповед на кмета за одобряване на подробен устройствен план и подробен регулационно-застроителен план и да прехвърли на Б. Е. правото на собственост върху 68 на ид. части от собствения на възложителя имоти. От своя страна инвеститорът-изпълнител се задължава 32 на сто от правото на собственост върху бъдещите изградени от него обекти да бъде за възложителя. Освен това инвеститорът заплаща при подписването на договора 35 000 евро, която сума ще се приспадне от стойността на изградените в бъдеще за възложителя обекти при цена 650 евро/ кв.м. За така получената от страна на ответника Ш. сума е издаден, представен и приет по делото във въззивната инстанция РКО подписан от страна на последната. След оспорване автентичността на подписа на същата положен под документа и изследване посредством графологична експертиза, съдът приема за установено, че документът-разписка за получаване на сумата е подписан от самата ответница. Доколкото така поетите в договора задължения на възложителя към изпълнителя Б. Е. не са били изпълнени по вина на първия , то договорът е развален чрез едностранно волеизявление –нот.покана от 05.03.2009 г.. Ето защо, съдът е преценил, че се дължи връщане на така дадената на ответницата в изпълнение на договора сума от 35 000 евро като дадена на отпаднало основание-развален договор. По отношение на договорената неустойка за неизпълнение на поетите в договора задължения от страна на възложителя Ш., въззивният съд приема, че уговорката е действителна, но за размера се прилага разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗЗД и се намалява същата до присъдения размер от 10 000-десет хиляди лева като обосновава това с неприложимостта на забраната за това в чл.309 от ТЗ по отношение отговорността на ответницата, тъй като същата няма качеството на търговец. Прекомерността на неустойката се мотивира от страна на решаващия съдебен състав с това , че ищецът като изпълнител на практика не е претърпял никакви материални щети под формата на разходи по изпълнение на договора.
Относно основанията за допускане до касация на касационната жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу решение № 209 от 07.12.2010 г. по търг.дело № 447/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №215/04.05.2010 г. на В. по т.д. №469/09 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за присъждане на неустойка за разликата от присъдените 10 000-десет хиляди лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева като съдът е приложил чл.92 ал.2 от ЗЗД и е приел, че уговорената като компенсаторна неустойка е прекомерна по размер,то налице е практика на ВКС от категорията на задължителната такава :ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК относно поставения от този касатор обуславящ изхода по спора въпрос за критериите за прекомерност, като по този въпрос липсва противоречие на обжалваното решение с тази практика. От друга страна разпоредбата на чл. 309 от ТЗ за недопускане на редуциране на договорената неустойка е пределно ясна, доколкото сама очертава своето приложно поле: двустранната търговска сделка, т.е. сключена и от двете страни в качеството им на търговци. Ето защо няма необходимост от тълкуване като основание да се приеме значимост на въпроса за точно прилагане на закона и развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
По отношение основанията за допускане до касация на касационната жалба от страна на К. Б. Ш., с която обжалва горното решение, В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на [фирма]-гр.В. сумите от : 35 000 00 евро на основание чл. 55 ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска, 157,85 лева-лихва за забава по чл.86 от ЗЗД до предявяване на иска и 10 000 лева- неустойка за неизпълнение, то формулираните като обуславящи изхода на спора въпроси се свеждат до това: 1.следва ли съдът да изключи по реда на чл.183 от ГПК като доказателство по делото документ, чийто оригинал не е представен по делото при поискване от другата страна и в определения от съда срок, 2. може ли съдът да се позове на оспорено заключение на експертиза относно автентичността на подписа , без да приобщи като доказателство по делото и сравнителния материал,3. относно критериите за прекомерност на неустойката, с оглед нищожност на клаузата като противоречива с добрите нрави, 4. за вината на ответницата за неизпълнение при положение, че изпълнението зависи от административен орган и за това налице ли е пълно неизпълнение, при положение, че страната е предприела множество действия във връзка със самото изпълнение и 5. за начина на прекратяване действието на договора и допустимо ли е това да става с предизвестие без даден срок за изпълнение. По всеки един от въпросите се сочи и цитира съдебна практика.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правните въпроси и формулираните от страната изложени по-гори шест въпроса от страна на касатора става ясно, че същите не е отговарят на тях. По отношение на това, следва ли съдът да изключи по реда на чл.183 от ГПК като доказателство по делото документ, чийто оригинал не е представен по делото при поискване от другата страна и в определения от съда срок, то същият се явява несъотносим към спора, доколкото този процесуалноправна норма изобщо не е прилаган в хода на дело. Да, имало е искане за представяне на оригинала на разписката/РКО/, издадена от ответницата за удостоверяване на получаването на процесната сума от 35 000 евро, но това е станало във връзка с оспорването автентичността на подписа в нея по реда на чл.193 от ГПК и назначената графологична експертиза. В последствие оригинала е приобщен към делото, а преди това самата графолична експертиза е работила въз основа на същия. С оглед изложеното, този правен въпрос е несъотносим и не е обуславящ изхода по спора.
Относно може ли съдът да се позове на оспорено заключение на експертиза за автентичността на подписа , без да приобщи като доказателство по делото и сравнителния материал, то отговорът на този въпрос зависи от преценката на съда по конкретното дело и в зависимост от останалите видове доказателства в конкретна процесуална ситуация, доколкото разпоредбата на чл. 194 ал.1 ГПК изрично повелява това. Следователно и този въпрос не е обуславящ изхода на спора, а и не се обосновава противоречие по него с конкретно цитираната практика на съдилищата по вече изложените съображения.
Относно критериите за прекомерност на неустойката, с оглед нищожност на клаузата като противоречива с добрите нрави е налице задължителна практика на ВКС:ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК, която ТР разглежда и въпроса за това, кога прекомерността води до нищожност на самата клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. По тези два въпроса въззивният съд е изложил съображения в мотивите на обжалвания акт и разрешенията, които се дават в него са в унисон с приетите от ОСТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение.
По отношение на вината на ответницата при липсата на изпълнение от нейна страна в договорените срокове , доколкото нейните задължения са в зависимост от действията на административен орган, то този въпрос не е обуславящ, доколкото съдът е констатирал липсата изобщо на сезиране в договорения срок от страна на ответницата, а не само на произнасяне от страна на органа на местната администрация в същия срок.
За начина на прекратяване действието на договора и допустимо ли е това да става с предизвестие без даден срок за изпълнение. Въпросът е несъотносим, доколкото не става въпрос за прекратяване действието на договор, а за неговото разваляне, поради виновно неизпълнение-чл.87 от ЗЗД и то в хипотезата на ал.2, предл.последно-т.е. за неизпълнение на срочни задължения, в които случаи законодателят е приел, че насрещната страна може да развали договорът с едностранно волеизявление и без да дава срок за изпълнение.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулирани от касатора правни въпроси от значение за изхода по конкретния спор , които да се подложат на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №. 209 от 07.12.2010 г. по търг.дело № 447/2010 г. на Варненски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.