О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 08.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2890 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила молба от С. „А. у. в Б.“ чрез адв. Д. Г., с искане да бъде допълнено определение № 249 от 2 август 2016 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане, направено в отговора на молбата за отмяна, съдът не се е произнесъл по разноските.
Молби за допълване на постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските са постъпили и от Л. А. И. и Д. И. И., представлявани от адв. В. Т.. Претендира се присъждането на сумата от 2167 лева за всеки от двамата молители поотделно, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като се сочи, че в производството по отмяна е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на посочената сума.
Молителят в производството по отмяна Г. Д. П. в писмен отговор оспорва исканията за допълване. Счита, че претенцията на С. „А. у. в Б.“ за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като претендираната сума не е реално заплатена на упълномощения по делото процесуален представител – адв. Д. Г. – договорът за правна помощ не е съставен на издаден от Софийска адвокатска колегия кочан, който е номериран с поредни номера на три индигирани екземпляра, като по този начин се цели избягване на данъчен и друг контрол, а в конкретния случай се цели удостоверяването на обстоятелство, което не се е осъществило, а именно заплащането на претендирания адвокатски хонорар. В молбата се съдържа искане към съда да бъде изискана от А. университет в България информация за това дали е платена посочената сума, по какъв начин това е отразено в счетоводството му, а от адв. Г. да представи кочана, от който е издаден договора без номер. Евентуално се възразява срещу размера на адвокатския хонорар поради прекомерност. По исканията на Л. И. и Д. И. се изразява становище за прекомерност на претендираната сума и се иска намаляването й до минималния размер предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Исканията на С. „А. у. в Б.“, Л. А. И. и Д. И. И. са постъпили в срока по чл. 248 ГПК и са частично основателни.
С определение № 249 от 2 август 2016 г. съдът в настоящия си състав остави без разглеждане подадената от Г. Д. П. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 6684 от 8 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 9522/2011 г. по описа на Софийски градски съд. В определението липсва произнасяне по искането на страните за присъждане на сторените във връзка с подадените от тях отговори на молбата за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение – с отговора на молбата за отмяна от Д. и Л. И. са представени договори за правна защита и съдействие за всеки от двамата ответници по молбата, с отразено заплащането на сумата от 2167 лева, а с отговора на С. „А. у. в Б.“ е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 97), в който се съдържа удостоверително изявление на страната, че е заплатена сумата от 8300 лева на адв. Д. Г..
Касационният съд намира, че направените от П. оспорвания за неистинност на представения от С. „А. у. в Б.“ договор за правна защита и съдействие не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, а съответните права могат да бъдат претендирани по друг ред. Не могат да бъдат предмет на изследване в настоящото производство също и факти, обуславящи порок в мандатното правоотношение между процесуалния представител и неговия доверител. При извършване на преценка за дължимостта на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съблюдава указанията в т. 1 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, като от външна страна преценява наличието на удостоверително изявление от доверителя за извършено от него плащане на възнаграждението върху договора за правна помощ или наличие на други доказателства за плащането според избрания метод за плащане на съответните разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е основателно. Сложността на производството, наведените от молителя доводи и възражения във връзка с искането за отмяна на влязло в сила решение не обуславят присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минимално предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед приложението на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, на всеки от ответниците по молбата за отмяна следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 793,30 лева. Предвид изхода на спора пред настоящия съдебен състав, искането на ответниците по молбата за отмяна – С. „А. у. в Б.“, Д. И. И. и Л. А. И. следва да бъде уважено след съответното редуциране съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 249 от 2 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2890/2016 г. по описа на ІV г.о, ВКС, на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на С. „А. у. в Б.“, ЕИК[ЕИК], сумата от 793,30 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството по молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Д. И. И. и Л. А. И., двамата с адрес в [населено място], [улица], адв. В. Т., сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в производство по отмяна на влязло в сила решение, а именно сумата от 793,30 лева на всеки от тях поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: