3
ч .търг. дело 828/10 на ВКС, ТК, ІІ т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
гр. София, 27.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 828 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на пълномощника на М. А. М. от [населено място] срещу определение № 591 от 14.07.2010 г.по в.ч.гр.дело №237/2010г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от № 2063/25.06.2010 г. по гр.д. № 1064/2010 г. по описа на РС-Кърджали, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК за сумата от 33 250 лева—обезщетение за незабавно изпълнение на задължение за предаване на недвижим имот по договор, сключен с нотариален акт №137/02.06.2008 г. , т.ІV, рег.№ 6772 , дело № 722/08 на нотариус Д. с р-н на действие РС-Кърджали срещу [фирма]-гр. К.. Частният жалбоподател навежда оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лева.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в представения нотариален акт между страните е договорено обезщетение при забава от страна на ответника по молбата на задължението му за предаване от негова страна като изпълнител на построения обект на възложителя-молител. В самия договор, обаче липсва конкретно уговорен срок за самото предаване на обекта, което не дава възможност за установяване на настъпилата забава като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение за забава.
Частният жалбоподател е посочил като основание за допускане до касация чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК. Твърди, че правният въпрос от значение за изхода на спора е, следва ли изрично да бъде уговорена датата на предаване на обекта, за да е налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ за вземане за обезщетение за забава. Обуславя наличие на основанието по т.3-обуславящият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него липсва съдебна практика.
По въпроса за съдържанието на документа въз основа, на който се издава заповед по чл.417 т.3 от ГПК, обаче е налице съдебна практика- определение №548 /12.07.2010 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 434/2010 г.,както и цитираните в него съдебни актове, в която ВКС приема, че заповедта може да се издаде единствено по отношение съдържащите се в самия документ задължения за заплащане на парични суми или предаване на определена вещ като преценката се основава изцяло и само на съдържанието на самия документ. Вземането за обезщетение за забава се базира на факта на неизпълнението и на периода на забавата, данни за които не се съдържат в самия договор. Следователно не е налице изискването на чл.417,т.3 във вр. с чл.418 ал.3 от ГПК и в този случай заповед по чл.417 от ГПК не следва да се издава.
Наличието както на ясна законова уредба, така и на съответната съдебна практика, цитирана по-горе, изключва необходимост от тълкуване, поради което и не е налице соченото основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 591 от 14.07.2010 г.по в.ч.гр.дело №237/2010г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.