5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№633
София07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 154 /2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд”Земеделие”, представляван от изпълнителния директор С. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 156 от 20.10.2010 г. по т.д.№ 149/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решението от 04.12.2009 г. на Окръжен съд – Шумен по гр.д.№ 230/2009 г. в осъдителната му част, са отхвърлени предявените срещу В. А. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] искове: за сумата 192 575.29 лв., представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1009/23.02.2004 г. при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони в РБългария/С./, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г.; за сумата 85 902.27 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2006 г. до 22.04.2009 г. Със същото решение е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата 18 778.50 лв. – разноски по изп.дело № 760/2008 г. на ЧСИ Д. З., рег.№ 876, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. и е констатирано, че в останалата отхвърлителна част решението на ОС-Шумен е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г., съдържащ нормативна забрана за прехвърляне на придобити въз основа на одобрения проект активи в продължение на 5 години от изплащане на финансовата помощ, която забрана е възпроизведена в т.4.18 от договора. Според касатора, с извършеното преди този срок прехвърляне на търговското предприятие от [фирма] на [фирма] тази нормативна и договорна забрана е нарушена, което неправилно не е отчетено от въззивния съд. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените осъдителни искове срещу солидарните длъжници, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г., които се решават противоречиво от съдилищата. Касаторът се позовава на първоинстанционното и въззивно решение по настоящото дело, както и на определение № 163/19.03.2007 г. по ч.гр.д.№ 218/2007 г. на Окръжен съд – Плевен. Предвид липсата на уеднаквена практика се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: ”следва ли да се приеме като нарушение на т.4.18 от договора по програма С. и на чл.27 ал.1, т.2 от Наредба № 14/ 2001 г. прехвърлянето на търговското предприятие, с което се прехвърлят активите, придобити с финансови средства по програмата”.
Ответниците по касация В. К. и [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, считат касационната жалба за процесуално недопустима в потвърдената от въззивната инстанция отхвърлителна част – по иска с правно основание чл.45 ЗЗД. По съображения, подробно изложени в писмен отговор, се поддържа, че не са налице поддържаните основания за достъп до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Третото лице – помагач – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за основателно, а по същество излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Варненски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че покупко-продажбата на предприятието на търговеца – ползувател на финансова помощ по програма С., не може да се третира като неизпълнение на договора с ДФ”Земеделие”. Изразено е становище за липсата на нарушение от страна на ответника – ФЛ на забраната по чл.4.18 от договора и на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 да не продава и преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица, тъй като в случая [фирма] е преустановил дейността си и е заличен от търговския регистър, като дейността е преминала към правоприемника му – [фирма]. Предвид притежавания от физическото лице – бивш ЕТ мажоритарен дял от капитала на търговското дружество – правоприемник, е прието, че купувач на предприятието е свързано трето лице. От друга страна, са изложени съображения, че прехвърлянето на предприятието е позволен от закона избор на ползвателя на нова правно-организационна форма за извършване на дейността си. Тъй като при прехвърлянето на предприятие правоприемството засяга цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то не става въпрос да прехвърляне само на отделен актив, закупен с финансова помощ по програмата.
В мотивната част към решението са изложени и допълнителни съображения, свързани с отправеното от ЕТ – ползвател уведомление до ищеца за предприетата процедура по прехвърляне на предприятието, липсата на възражение от страна на ДФ”Земеделие” и мълчаливото приемане на встъпилия по договора правоприемник на ползвателя, предвид превеждането на помощи по програма С. на втория ответник – правоприемник на бившия ЕТ.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, прецизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощията на касационната инстанция по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: следва ли извършеното от ЕТ прехвърляне на предприятието по реда на чл.15 ТЗ да се счита за нарушение на възпроизведената в договора забрана по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. на МЗГ за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, когато част от активите на продаденото предприятие са придобити с финансови средства по програма С. и съответно следва ли бенефициентът да възстанови предоставената му финансова помощ, е значим за крайния изход на делото. Като доказано следва да се прецени и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид непълнотата на посочената правна норма и липсата на константна или задължителна практика на ВКС по поставения от касатора правен въпрос.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказано. Противоречивото разрешаване на значимия за спора правен въпрос при инстанционното разглеждане на делото, не попада в обхвата на посоченото основание, в какъвто смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.3 на цитираното ТР № 1/2010 г. Що се касае до определението на Окръжен съд – Плевен по ч.гр.д.№ 218/2007 г. , то е постановено във връзка с искане за спиране на изпълнително производство /по реда на чл.250 ГПК/ отм./ и затова не би могло да се приеме, че попада в обхвата на селективния критерий по т.2 на чл.280, ал-1 ГПК.
По отношение на отхвърлителното въззивно решение по иска по чл.45 ЗЗД, касаторът не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, което е достатъчно за да обуслови отказ за допускане на обжалването.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 156 от 20.10.2010 г. по т.д.№ 149/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която след отмяна на решението от 04.12.2009 г. на Окръжен съд – Шумен по гр.д.№ 230/2009 г. в осъдителната му част, са отхвърлени предявените срещу В. А. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] искове: за сумата 192 575.29 лв., представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1009/23.02.2004 г. при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони в РБългария/С./, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. и за сумата 85 902.27 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2006 г. до 22.04.2009 г.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 569.60 /пет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: