2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.634
С..07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 170/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Х. С., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 694 от 08.10.2010 г. по гр.д.№ 717/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 43/26.02.2010 г. по гр.д.№ 252/2009 г. на Окръжен съд – Кърджали за отхвърляне на предявените срещу Ю. З. О. от [населено място] искове: по чл.274, ал.1, т.1, предл.5 от Кодекса за застраховането за сумата 65 000 лева, представляваща размера на изплатени обезщетения за неимуществени вреди на М. Д., Г. Г. и Д. Г.; по чл. 86 ЗЗД за сумата 5 925.96 лв. – мораторна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 27.11.2006 г. до 26.07.2007 г., а за периода от 27.07.2007 г. до датата на плащането – за сумата 16 606.69 лева.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на регресните искови претенции. Счита, че въззивният съд не е отчел задължителната сила на споразумението по приложеното наказателно дело, с което е признато, че Ю. О. е извършил виновно престъпление по чл.343, ал.3, пр.4б.”б”, вр.ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НК, като е избягал от местопроизшествието. Касаторът счита за неправилно становището на въззивния съд за невъзможността да се постави знак за тъждество между бягството на ответника от местопроизшествието с твърдяното от ищеца виновно отклоняване от проверка за наличие на алкохол в кръвта при управление на МПС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: налице ли е идентичност на хипотезата „избягал от пътно-транспортното произшествие” по смисъла на чл.343, ал.3, предл.4, б.”б” НК с хипотезата на „виновно се отклонил от проверка за алкохол” по смисъла на чл.274, ал.1, т.1, пр.5 от Кодекса за застраховането”.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените обективно съединени регресни искове срещу застрахования, решаващият съдебен състав е приел за недоказан фактическия състав на чл.274, ал.1 т.1, предл. пето от КЗ. Възприето е изцяло становището на пъроинстанционния съд, че бягството от местопроизшествието на ответника не се приравнява на управление на МПС след употреба на алкохол или на виновно отклонение от проверка за алкохол. Отчетена е и доказателствената тежест в процеса за установяване на поддържаното от ищцовото застрахователно дружество основание за регрес, а именно – виновното отклоняване от проверка за алкохол при настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Поставеният правен въпрос, свързан с приложението на чл.274, ал.1, т.1, предл. пето от КЗ, а именно кога трябва да се счита, че застрахованото лице виновно се е отклонило от проверка за алкохол, действително е значим за разрешаването на спора. Независимо от наличието на общата предпоставка за достъп до касация, в случая не може да се счете, че произнасянето по посочения материалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Според задължителните разяснения, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание би било налице, когато се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или когато не е формирана съдебна практика на касационната инстанция по тълкуването на непълна, неясна или противоречива правна уредба. и липсва създадена съдебна практика по приложението му. По приложението на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, включително и по доказване на основанието за регресна отговорност на посоченото основание, вече е създадена задължителна за съдилищата практика на ВКС / така, напр. Решение № 16 от 02.02.2011 г. по т.д.№ 374/2010 г., ІІ т.о., Решение № 183 от 22.11.2011 г. по т.д.№ 30/2010 г., ІІ т.о., които са публикувани/. В цитираните съдебни актове е прието, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от застрахователя – ищец. Обжалваният съдебен акт е в съответствие с тази практика, а от друга страна липсва основание за промяната й.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 694 от 08.10.2010 г. по гр.д.№ 717/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: