6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№809
София05.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 362/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1892 от 02.11.2011 г. по т.д.№ 1487/2011 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав по т.д.№ 470/2009 г. за признаване за установено, на основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, по иск на Командитно дружество „Курукахведжи М. Ефенди Махдумарлъ А. Р. Курукахведжи Ве Ортакларъ”, [населено място], че при заявяване на притежавани от ответника марки: 1. комбинирана марка вх.№ 95792 под № 61471 на 19.10.2007 г. за стоки от клас 30 от МКСУ – „кафе, неизпечено кафе, напитки, съдържащи кафе”; 2. триизмерна марка вх.№ 95794, рег. На 11.10.2007 г. под № 61238 за стоки от клас 30 от МКСУ, която представлява по същество снимка на кутия кафе Kurukahveci Mehmet Efendi; 3. комбинирана марка вх.№ 95795, рег. на 11.10.2007 г. под № 61326 за стоки от клас 30 от МКСУ и 4. комбинирана марка вх. № 95796, рег. на 11.10.2007 г. под № 61327 за стоки от клас 30 от МКСУ, която представлява двуизмерно изображение на триизмерната марка рег № 61238, е действал недобросъвестно.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му. Въз основа на подробно развити от касатора доводи, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси. По първата група въпроси, свързани с процесуалните способи за установяване на недобросъвестността и елементите от фактическия състав на недобросъвестността, се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 1115/2006 г. на СГС и решение по гр.д.№ 3213/2009 г. на САС. По втората група въпроси, свързани с: прилагане изискването за дължимата грижа на добрия търговец при преценка на недобросъвестността в хипотезата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и разпределението на доказателствената тежест; прилагането на една презумпция при оборване на друга презумпция и възможността за основаване на решението само въз основа на приложението на презумпции; елементите от фактическия състав на недобросъвестността- дали е необходимо да се установи намерението да се предизвикат неблагоприятни правни последици за друг притежател на марката; доколко би могло да се установява недобросъвестност при заявяването на знаците като търговски марки от ответника, след като не е налице противопоставимост на права на ищеца на територията на Р България и ползват ли се със закрилата по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО търговски марки, които не са регистрирани по реда, предвиден в Мадридската спогодба и Протокола към нея за територията на РБългария и доколко при позоваване на практика на С., за да се обосноват съответните правни изводи, съдът е длъжен да я цитира точно. По втората група въпроси касаторът поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник,счита за неоснователно искането за достъп до касация, а по същество твърди, че обжалваното решение е правилно. Съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на релевантните за спора доказателства и доводите на страните, е приел, че макар и да не е безспорно доказано знание на ответника/сега касатор/ относно притежанието от ищеца на права върху търговски марки, идентични или сходни, до степен на объркване на потребителя относно произхода на стоките, със знаците, регистрирани от ответника като търговски марки, търговското дружество – ответник е било длъжно да знае за така притежаваните от ищеца субективни права. Решаващият съд е преценил както инициираните от самия ответник през 2006 г. преддоговорни отношения с „Kurukahveci Mehmet Efendi Mahdumlari/ [фирма]/ относно правото пряко да разпространява конкретни стоки на същото дружество – пакетирано мляно турско кафе, носещи върху опаковките си знак, установен като сходен и/или идентичен с регистрирани от ответника търговски марки, така и с оглед гласните доказателствени средства, кореспонденцията между страните и данните, съдържащи се в търговската регистрация на [фирма] за съществуването на командитното дружество – ищец и началото на неговата дейност още през 1927 г. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно елементите от знака, с който са разпространявани от ответника стоки на [фирма], възприемайки изцяло приетата пред първата инстанция маркова експертиза.
При извеждане на правната квалификация на понятието „недобросъвестност” въззивният съд е отчел идентичността на уредбата по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО с чл.51, ал.1, б.”б” от Регламент 40/94 на Европейския парламент и на Съвета, както и тълкуването, дадено в практиката на Съда на Европейския съюз, използвана като ориентир и в утвърдилата се практика на ВКС/ съответно цитирани/. Прието е, че недобросъвестност е налице, когато заявителят на търговска марка знае или е бил длъжен да знае за субективни права на друг правен субект върху знак – търговска марка, за идентични или сходни стоки и услуги, като знанието му е съпътствано от намерение да увреди притежателя й относно ползването и разпореждането със същата, или поне допуска в представите си подобно увреждане, с цел извличане на съответна имуществена изгода или друг личен интерес.
За неоснователни са приети доводите на ответното дружество за невъзможността да узнае за притежаваните от ищеца субективни права, тъй като е имал договорни правоотношения с трето лице, различно от маркопритежателя. Изложени са съображения, че ответникът би могъл е и бил длъжен, при полагане на грижата на добрия търговец, да отчете датирането върху знака -1871 година, обичайно съвпадаща с началния момент на съответния бизнес, и несъвпадението с търговската история на прекия си съконтрахент/датираща от 2005 г/, като с оглед публичността на търговските регистри да достигне до съществуването на ищеца, част от наименованието на който се явява идентичен със словесната част на знака върху опаковките на търгуваните от ответника стоки.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на първата група въпроси, свързани с елементите от фактическия състав на недобросъвестността по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и процесуалните способи за установяването й, макар и значими за изхода на делото, не е налице допълнително поддържаната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Решението на СГС по т.д.№ 1115/2006 г., на което се позовава касатора, не попада в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като то не е влязло в сила. Това е видно и от представените от ответника по касация доказателства – решение на САС по т.д.№ 961/2009 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен установителният иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и данни за влизането му в сила. Що се отнася до въззивното решение на САС по т.д.№ 3213/2009 г., то не би могло да се приеме твърдението на касатора, че с него са дадени принципно противоречиви разрешения по поставените правни въпроси. От друга страна, понятието „недобросъвестност” при регистрацията на търговските марки, е тълкувано в практиката на ВКС, Търговска колегия, която е непротиворечива – така, напр. решение № 475/28.07.2006 г., решение № 140/29.05.2007 г., решение № 560/21.05.2006 г., решение № 41/ 27.05.2010 г. и др. Липсват данни за отклонение от тази последователна практика, вкл. и от цитираното задължително за съдилищата решение.
Втората група въпроси са мотивирани от касатора с доводи за неправилното им разрешаване от въззивната инстанция, в противоречие със закона. Преди всичко, недопустимо е обосноваването на правните въпроси единствено с твърдяната неправилност на изводите на решаващия съдебен състав. От друга страна, съобразявайки мотивите на инстанцията по същество, тази група въпроси действително са относими към правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанията за достъп до касация са различни от основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК и е недопустимо във фазата по селекция на касационните жалби да се проверява законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт.
Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касация, като недоказана следва да се прецени и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на легална дефиниция на понятието „недобросъвестност” в действието по заявяването за регистрация на търговска марка, не обуславя извод за неяснота на разпоредбата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, която би наложила тълкуването й от ВКС. В цитираните по-горе съдебни актове на ВКС са изяснени както обективния, така и субективния елемент от фактическия състав на недобросъвестността, както и, че наличието или липсата на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните за всяко дело обстоятелства. Наличието на последователна практика на ВКС, Търговска колегия по приложението на посочената разпоредба и липсата на основания за промяната й, изключва приложението на допълнително поддържаното от касатора основание, а именно, че произнасянето по въпросите от втората група е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
С оглед неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и предвид обхвата на представителната власт на пълномощника на ответника по касация, касаторът дължи разноски в размер на 1 633 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1892 от 02.11.2011 г. по т.д.№ 1487/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Осъжда [фирма] да заплати на Командитно дружество „Курукахведжи М. Ефенди Махдумарлъ А. Р. Курукахведжи Ве Ортакларъ”, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 4, сумата 1 663/хиляда шестстотин шестдесет и три / лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: