4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
София19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 146/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 170 от 15.07.2011 г. по в.т.д.№ 291/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 134 от 18.02.2011 г. по т.д.№ 557/2010 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото решение [фирма] е осъдено да заплати на М. Василева В. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] следните суми: 32 329.40 лева – равностойност на 16 530 евро, представляващи платеното от ищцата като вноска по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.04.2008 г., дължими въз основа на споразумения от 23.03.2009 г. и 19.11.2009 г.; договорна неустойка по споразумението от 19.11.2009 г. в размер на 3 434.44 лв.- левова равностойност на 1 756 евро за периода от 23.05.2009 г. до 23.02.2010 г., съставляваща 15% върху дължимата главница от 16 530 евро, както и същият процент неустойка върху главницата за периода от 24.02.2010 г. до подаване на исковата молба на 09.04.2010 г. в размер на 305.69 евро, с левова равностойност 597.87 лева, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му, по изложените подробни фактически и правни съображения, и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, свързани с тълкуване действителната воля на страните по чл.20 ЗЗД, както и с възможността да се търси заплащане по сключено под условие споразумение за уреждане на последиците от валиден договор, при условие, че страните са запазили изрично действието на основния договор. Като допълнителна предпоставка за достъп до касация е цитирана т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд, след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора, е приел, че обективираните в подписаните между страните споразумения от 23.03.2009 г. и 19.11.2009 г. парични задължения на ответното дружество във връзка с връщане на дадените по предварителния договор от 21.04.2008 г. суми и заплащане на мораторна неустойка, са дължими в посочените размери. Решаващият състав е отчел отразеното в споразуменията съгласие на страните за прекратяване на предварителния договор, когато главницата и неустойката за забава бъдат изплатени в пълен размер на ищцата, в качеството й възложител, като до окончателното уреждане на отношенията по повод на дължимата от дружеството сума договорът се счита за действащ. Съобразени са и изричните заявления на страните във второто споразумение, че с подписването му и получаването на дължимите по него суми, страните нямат други насрещни претенции, произтичащи от прекратяването на договора от 21.04.2008 г.
Решаващият състав не е споделил доводите на ответното дружество за отпадане действието на споразуменията със сбъдването на въведеното условие, изразяващо се в неплащане на главницата на уговорените падежи. Изложени са подробни правни съображения, основани на обективираната воля на страните в споразуменията. Отразено е, че фактическото плащане на конкретни суми от страна на дружеството, макар и да е формулирано като условие за прекратяване на заварената облигационна връзка, изпълнението на условието е вменено и като задължение, чието неизпълнение е основание за начисляване на мораторна неустойка. След като плащането на сумите не е предоставено на волята и преценката на дружеството, то неизпълнението в уговорените срокове поражда за насрещната страна право да претендира изпълнение.
При постановяване на решението по иска за мораторна неустойка съдът е съобразил уговореното между страните в споразумението от 19.11.2009 г., в което изрично е отразено, че тази неустойка се дължи до датата на плащане на задължението, т.е. това акцесорно вземане не е ограничено със срок, както неоснователно е поддържал ответника/сега касатор/.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване поради липса на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС задължителни указания по приложението на процесуалния закон, правният въпрос, на който се позовава касатора, следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В случая, формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на договорите и въведените в чл.20 ЗЗД критерии за тълкуване, не е обусловил решаващите изводи на съда. Видно от мотивите към обжалваното решение е, че въззивният съд е направил своите правни изводи въз основа на преценка на обективираните в споразуменията ясни и непротиворечиви, съвпадащи изявления на страните за прекратяването на договора за строителство със задължение на строителя за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен жилищен обект, както и за поетото от изпълнителя задължение за връщане на даденото по договора, ведно с мораторна неустойка.
Що се отнася до възможността да се претендират суми по сключено под условие споразумение, при запазено действие на облигационния договор, този въпрос е обоснован с твърдяната от касатора неправилност на въззивното решение, при идентичност на доводите в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърденията на ответното дружество за запазване действието на договора за извършване на строителство и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, са счетени за неоснователни от решаващия състав, като изводите в тази насока са обусловени от конкретната преценка на доказателствения материал по делото и са в резултат на правораздавателната дейност на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, във фазата по допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на фактическите и правни изводи на съда, като не е налице припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на въззивното решение.
С оглед недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което дори не е мотивирано, а само е цитирано от касатора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 170 от 15.07.2011 г. по в.т.д.№ 291/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: