4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
София.05.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1896/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник юрисконсулт Е. М., срещу решение № 2130 от 20.11.2013 г. по гр.д.№ 2575/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 233 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 2831/2011 г. на Софийски градски съд, І ГО, 11 състав за осъждане на застрахователното дружество да заплати на В. Г. Т. и Д. П. Т. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им С. Т. при ПТП на 29.08.2010 г. – по 100 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 29.08.2010 г. и в частта, с която след частична отмяна на решението, на ищците са присъдени по още 20 000 лева, ведно със законната лихва, или общо по 120 000 лв. за всеки един от тях.
В жалбата се поддържат основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна; не са обсъдени всички доказателства и не е извършена самостоятелна преценка на целия доказателствен материал, а присъдените обезщетения са прекомерни, при неправилно отхвърлено възражение за съпричиняване. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: „1. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в кола, който се вози на предната седалка до шофьора без предпазен колан; 2. Следва ли да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване и 3. Следва ли да се взема предвид цялостното социално-икономическо положение в страната, както и минималната работна заплата при определяне на застрахователното обезщетение, предвид общия принцип за справедливост”. По първия правен въпрос се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.7 от ППВС № 17/1963 г., решение по т.д. № 942/2009 г. на ВКС, І т.о. и решение по гр.д. № 1043/2008 г. на САС, ГК, 2 състав; по втория въпрос касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 17/1963 г., решение по т.д. № 35/2009 г., ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 286/2011 г. на ВКС, І т.о., както и на решение по т.д. № 728/2008 г., ВКС, І т.о., решение по гр.д. № 5539/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. ,решение по гр.д. № 5914/2007 г., ІІ г.о. и решение по гр.д. № 95/1976 г., І г.о. ; по третият въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.
Ответниците по касация – В. Т. и Д. Т., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. Й., оспорват искането за допускане на обжалването, а по същество считат въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” и наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на П. И. – пряк причинител на увреждането – управляване на МПС при допуснати нарушения на правилата на ЗДвП, с оглед одобреното споразумение по НОХД № 716/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора, имащо последиците на влязла в сила присъда.
Преценявайки данните по делото, относими към законоустановеното изискване за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди и при отчитане на социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането, решаващият състав е направил извод, че дължимите обезщетения на ищците следва да се определят в размер от по 120 000 лева. В мотивите към решението са обсъдени конкретните обективни обстоятелства – младата възраст на починалата дъщеря на ищците – едва 20-годишна, близките и прекрасни отношения между нея и родителите й и изключително тежките последици от внезапната смърт на С. Т.. Конкретните размери на обезщетенията по справедливост са определени от въззивния съд след оценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователното дружество по чл.51, ал.2 ЗЗД. След обсъждане на установените обстоятелства от св.К. С., който е участник в процесното ПТП, както и заключенията/основно и повторно/ на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, е направен извод, че пострадалата Т. е пътувала на предната седалка на лекия автомобил с поставен предпазен колан.
Въззивното решение е влязло в сила в необжалваните от ищците отхвърлителни части – за разликата над 120 000лв. за всеки един от тях до пълните предявени размери на обезщетенията от по 150 000 лв.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Формулираните в т.1 и т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не попадат в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси се основават изцяло на поддържаните от касатора доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, които обаче не са възприети от решаващия съдебен състав. Посочените правни въпроси са относими изцяло към правилността на изводите на въззивния съд за недоказаност на предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, която не би могла да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. ОСГТК, в което е направено ясно разграничение между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Материалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД безспорно е важен за изхода на делото, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като преценката на въззивния съдебен състав за конкретните размери на обезщетенията за неимуществени вреди, е израз на правораздавателната власт на съда при произнасяне по съществото на спора в рамките на очертания с въззивната и насрещната въззивна жалба обхват. В случая, съобразно своите правомощия съдът е извършил цялостна преценка на релевантния към размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД доказателствен материал, при отчитане на общите критерии при прилагане на принципа за справедливост, съгласно ППВС № 4 от 1968 г. Липсват данни за отклонение от тези критерии, или от постановена по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС относно начина на определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно законодателно предвидения критерий за справедливост – така например, решение по т.д. № 795/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 299/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 157/2011 г., решение по т.д. № 39/2012 г., ІІ т.о. и др.
Независимо от изхода на делото, искането на ответниците по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за действително направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2130 от 20.11.2013 г. по гр.д.№ 2575/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: