4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№603
София, 27.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 871/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Н., чрез особения представител адвокат С. С., срещу решение № 1138 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1348/2013 г. на Окръжен съд – Варна Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 2322 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 14062/2010 г. на Районен съд – Варна, 17 състав за отхвърляне на предявения срещу Е. Аббасович Айзатулин и Надежда В. Вахнова, граждани на Руска Федерация иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 25.02.2009 г., на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД- поради липса на валидно взето решение на ОС за извършване на сделката и липса на валидно изразено съгласие на [фирма], като договорът е обективиран в нотариален акт № 70, том $, рег. № 1157, дело № 66/2009 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192, с който дружеството, представлявано от А. Довкин е продало на Е. Айзатулин и съпругата му Надежда Вахнова недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в семеен хотел с жилищна част и помощни помещения в [населено място], м. „Я. чешма” кв. В./подробно описан/.
В жалбата са инвокирани касационни доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. К. счита, че решенията за разпореждане с недвижими имоти са от изключителната компетентност на общото събрание на дружеството, а представителните функции на управителя на дружеството по чл.141, ал.2 ТЗ са различни от компетентността на ОС. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е основал искането за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по следния материалноправен въпрос: „Дали липсата на нарочно писмено предварително решение на общото събрание на съдружниците в О. за продажба на недвижим имот съставлява нарушение на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, има ли тази разпоредба императивен характер и липсата на решение води ли до нищожност на договора за разпореждане с недвижим имот”. Счита, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос, с позоваване на решение по гр.д. № 1030/2008 г. III г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 8347/2009 г. на РС- Варна.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. П., оспорват искането за достъп до касация. Позоват се на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което поставеният правен въпрос е разрешен, като е прието, че решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за валидността на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството управител. По съображения в представени отговори на касационната жалба, се иска оставяне без уважение на касационната жалба, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасяне по материалноправния спор, с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, съдебният състав на Окръжен съд – Варна е съобразил постановеното към този момент Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС според което решението по чл.137, ал.1 т.7 ТЗ не е необходимо условие за разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган и с оглед на това е приел предявеният иск за неоснователен, тъй като при продажбата на имота дружеството-продавач е било представлявано от законния си представител и разпоредителната сделка е породила своето правно действие. Съобразено е, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, обективиран в представения по делото нотариален акт, ищцовото дружество е било представлявано заедно и поотделно от А. Довкин и Н. Н. и не са предвидени ограничения в представителната власт на управителя. С оглед на задължителното за съдилищата тълкувателно решение, установената по делото неавтентичност на протокола на О. от 24.02.2009 г. в частта относно подписа на съдружника Н. не е рефлектирала върху изхода на делото.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Материалноправният въпрос, свързан с приложимостта на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ и доколко липсата на решение на общото събрание на съдружниците рефлектира върху валидността на договора за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, безспорно е обуславящ изхода на делото. Затова основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме за доказана. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като създадената противоречива практика на съдилищата, включително и противоречивото разрешаване на правния въпрос от ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, вече е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение в задължителната за всички съдилища в Република България практика, е съобразено изцяло при постановяване на обжалваното решение.
Като неоснователно следва да се прецени твърдението, че произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на тълкувателно решение по правния въпрос, води до неприложимост на тази допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, като в тази насока настоящият състав взема предвид тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото и с оглед обхвата на пълномощията на процесуалния представител на ответниците по касация и съдържанието на представените договори за правна защита и съдействие, включващи и процесуално представителство пред ВКС по съществото на спора, на ответниците по касация се дължат разноски в размер по 460 лв. за всеки един от тях
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1138 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1348/2013 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. Аббасович Айзатулин и Надежда В. Вахнова по 460 лева на всеки един от тях – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: