6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№39
София.25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1099/2010 година
Производството е образувано въз основа на определение № 819 от 23.11.2010 г. на тричленен съдебен състав на Търговска колегия, второ отделение, с което е отменено определение № 9 от 12.01.2010 г. по т.д.№ 929/2009 г. на ІІ т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба срещу решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1686/2008 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, шести състав, а делото е върнато за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по посочената касационна жалба.
Касаторът обжалва въззивното решение изцяло – както в частта, с която е оставено в сила решение № 613 от 24.04.2008 г. по гр.д.№ 617/2007 г. на Окръжен съд – Враца за обявяване неплатежоспособността на Б.[фирма], откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, лишаване на дружеството и органите му на управление от правото да се разпореждат с имуществото на дружеството, така и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за началната дата на неплатежоспособност – 30.06.2007 г., е определена нова дата – 27.09.2007 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на молбата за обявяване в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност, или връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – София.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава достъпа до касационно обжалване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: за доказателствената стойност на счетоводен баланс и приложението към него относно финансовите показатели на дружеството – длъжник за период след постановяване на първоинстанционното решение по чл.630, ал.1 ТЗ и преценката на оспорен частен документ; за необсъждането на всички доводи на въззивника; за служебното задължение на съда да следи за представителната власт на страните; за предпоставките по чл.608 ТЗ и по конкретно – дали обезщетението по неизпълнен договор за наем или договор, който не е породил своето действие, на основание чл.40 ЗЗД, съставлява вземане по търговска сделка и изискуеми ли са записи на заповед , издадени с гаранционна цел, ако поемателят по тях не се позовава на неизпълнение на договора. Приложени са множество решения на ВКС, както и задължителна съдебна практика. Твърди се, че липсва практика на ВКС по въпросите: неплатежоспособно ли е дружество, ако изводът за неплатежоспособност се основава на финансови показатели за деветмесечие след постановяване на решението на съда по несъстоятелността и не е ли в състояние длъжникът да изпълни парично задължение, ако е узнал за него в производството по несъстоятелност, органите му на управление са лишени от права и само синдикът би могъл да извършва плащания, като произнасянето от страна на ВКС би било от значение за правилното приложение на чл.608 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
По процесуалната допустимост на касационната жалба на [фирма], е налице произнасяне в цитираното определение на ВКС, което е задължително за настоящия състав.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на съда по несъстоятелността, въззивният съдебен състав е приел, че са налице изискуемите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор с подлежащо на изпълнение вземане, с присъединен по реда на чл.629, ал.3 ТЗ кредитор, налице са изискуеми парични задължения по абсолютни търговски сделки – 4 броя записи на заповед, а с оглед коефициентите на ликвидност за периода от 01.01. – 30.09.2008 г., е направен извод, че с наличните си активи длъжникът не е в състояние да покрие текущите си задължения. Като неоснователни са приети възраженията на длъжника във връзка с неизискуемостта на вземанията по записите на заповед, по съображения, че тя е настъпила с настъпване на падежите на задълженията, а от друга страна изрично е отразено, че в производството по несъстоятелност не е надлежно въведено възражение за недействителност на договора за наем от 19.01.2007 г., за обезпечение на който са издадени записите на заповед. Заедно с това, съдът е приложил разпоредбата на чл.485 ТЗ относно невъзможността длъжникът по записа на заповед да противопостави на джиратаря/присъединилия се кредитор – Б. ООД/ възражения, които са основани на личните отношения с издателя на ценната книга, освен при недобросъвестност на приносителя, каквато не се твърди в процеса. След преценка на доказателствения материал по делото е изразено становище за наличие на установената в чл.608, ал.2 ТЗ презумпция за изпадане на длъжника в неплатежоспособност при спиране на плащанията и е направен извод, че спирането на плащанията към кредиторите е трайно състояние, предвид липсата на доказателства, че неизпълнението на задълженията се дължи на временни затруднения или че длъжникът разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 ТЗ. По отношение на началната дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е била определена дата 30.06.2007 г., като след отчитане на цялостното финансово състояние на длъжника и данните за последното плащане на 27.09.2007 г., след което дружеството е изпаднало в невъзможност за плащане, както и констатациите на тричленната съдебно-счетоводна експертиза, е определена по-късната дата, а именно 27.09.2007 год.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. Преди всичко, основната предпоставка на приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК е налице само по отношение на един от поставените от касатора материалноправни въпроси – относно предпоставките за неплатежоспособност по чл.608 ТЗ и в частност въпросът за правната квалификация на сделката като търговска. Този въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице никоя от допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая са от значение обстоятелствата, че първоначалният молител и присъединилият се по реда на чл.629, ал.3 ТЗ кредитор се легитимират като кредитори на парични вземания, произтичащи от записи на заповед, които съгласно т.8 на чл.1, ал.1 ТЗ са абсолютни търговски сделки. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а от друга страна липсва противоречива практика по приложението й, включително и по въпросите, свързани с въведените от законодателя формални изисквания за редовност от външна страна на менителничния документ и за изискуемост на вземанията, обусловени от настъпване на отразените в ценните книги падежи.
Не може да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, свързани с каузалните правоотношения с молителя, са релевантни за предмета на установяване в процедурата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособността на длъжника – търговец. Действително, част от въпросите са релевирани като защитни възражения от длъжника/ сега касатор/ в производството по несъстоятелност. По съображения в мотивната част към решението/посочени накратко и по-горе/, въззивният съд е счел за неоснователно оспорването на вземанията по записите на заповед, като изрично е отразено, че в образуваното дело по несъстоятелност не са въведени никакви основания за недействителност на договор за наем от 19.01.2007 г., за обезпечение на който, както се твърди от самия длъжник, са издадени процесните четири броя записи на заповед. Тези въпроси са предмет на отделно дело, видно от представеното удостоверение от Софийски градски съд, Т. отделение, VІ-10 състав по т.д.№ 542/2007 г. Поради изложеното, не следва да се преценяват поддържаните от касатора допълнителни предпоставки за достъп по касация, както и представените решения на ВКС– Р. № 212 от 14.02.2003 г., V г.о., Р. № 711 от 16.11.2006 г., ТК.
Процесуалноправните въпроси, свързани с преценката на доказателствената сила на счетоводните записвания, вкл. и на междинен счетоводен баланс за периода след постановяване на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност, всъщност касаят същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция. Неплатежоспособността на търговеца, като обективно икономическо състояние, произтичащо от невъзможността длъжникът да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, следва да бъде установена от съда към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, като съд по съществото на спора. Преценката на представените във въззивното производство междинен счетоводен баланс на [фирма] за периода от 01.01. – 30.09.2008 г., с приложения към него, неоспорени от длъжника и приети от съда, е в рамките на правомощията на решаващия състав по чл.211 ГПК/отм./ , а контролът върху тази преценка може да се осъществи в самото касационно производство, но не и в производството по неговото допускане. От друга страна, липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да прецени фактическия и доказателствен материал и надлежно релевираните в процеса доводи на страните и, че е допуснато отклонение от задължителна съдебна практика/ ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което е относимо към въззивното производство, а не ППВС № 1/1985 г. , което касае уредбата на второинстанционното производство като контролно –отменително./
Твърдението на касатора, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да следи за представителната власт на страните, основано на вписаното в удостоверението за актуално състояние на присъединилият се кредитор [фирма] ограничение на представителната власт на управителите, не е довело до невалидност на извършените от Н. Н., в качеството му на представляващ дружеството, процесуални действия. Предвид действието на това ограничение само по отношение на вътрешните отношения в дружеството, липсва основание да се приеме, че съществува вероятност за недопустимост на съответните процесуални действия и за недопустимост на решението, още повече, че предмет на установяване е състоянието на неплатежоспособност на длъжника. От друга страна, материалноправната легитимация на този кредитор не е надлежно оспорена във фазата по откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1686/2008 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, шести състав, по подадената от „Бизнес-иновационен център[фирма],[населено място], касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: