2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
София28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 845/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. Д. И., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 235 от 05.05.2010 г. по т.д.№ 41/2010 г. на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 807 от 06.11.2009 г. по т.д.№ 164/2008 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-7 състав за отхвърляне на предявените срещу ЗК[фирма] обективно съединени искове по чл.208, ал.1 КЗ – за присъждане на сумата 26 530 лв. застрахователно обезщетение и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за присъждане на лихва за забава в размер на 2070 лв. за периода от 03.07.2007 г. до 29.01.2008 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон – чл.211, т.2 КЗ, съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.236 ал.2 ГПК и необоснованост. Твърди се, че дружеството е изпълнило всички задължения по имуществената застраховка, а неизпълнението на задължението да не се оставя свидетелството за регистрация- част І в застрахованото превозно средство е незначително, с оглед интереса на застрахователя и не би могло да обуслови отказ за плащане на обезщетението. Касаторът поддържа доводи за неправилно тълкуване на посочената материалноправна разпоредба и незаконосъобразен отказ на въззивния съд да извърши преценка дали неизпълнението е значително, по съображения, основани на т.21.7.4. от Общите условия за застраховка на сухопътни превозни средства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос/ без да е изрично формулиран/ е налице противоречива съдебна практика. Позовава се на решение № 81/10.11.2008 г. по гр.д.№ 2578/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, І-4 състав и въззивното решение по този спор – Решение № 1125/31.07.2009 г. по гр.д.№ 732/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, решаващият състав е приел, че независимо от наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно каско” и възникналото застрахователно събитие – противозаконно отнемане на застрахования автомобил, застрахователят не дължи обезщетение за настъпилата щета, предвид наличието на едно от предвидените в Общите условия изключения на покритие. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че след като в т.21.7.4. от представените по делото ОУ е предвидено, че застраховката не покрива щетите, причинени при забравени в превозното средство свидетелство за регистрация/ част І и /или част ІІ/, т.е. след като неизпълнението на това задължение на застрахования е определено като изключен риск, то не следва да се преценява дали неизпълнението е значително за интереса на застрахователя, по смисъла на т.2 на чл.211 КЗ. Според съда, този интерес подлежи на преценка само когато и доколкото е налице неизпълнение на друго уговорено с договора задължение на застрахования, което не е определено от страните като изключен риск. Налице е и позоваване на чл.186, ал.5 КЗ относно изискването в Общите условия да бъдат определени ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритие, което в случая е изпълнено.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Преди всичко, касаторът не е изпълнил задължението си да формулира правен въпрос, който е обуславящ за изхода на спора. Нито в касационната жалба, нито в допълнително представеното изложение е посочен такъв въпрос, който да е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Това е достатъчно, за да се откаже допускането на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Дори и да се приеме, че в изпълнение на правомощията на ВКС, правният въпрос следва да се конкретизира в следния смисъл: подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интереса на застрахователя, след като това неизпълнение е предвидено като основание за непокриване на щети по застраховката съгласно Общите условия, то не може да се приеме за доказано допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящ изхода на делото правeн въпрос да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Твърденията на касатора, че приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са влезли в сила, не са доказани. Касае се за първоинстанционно и въззивно решения по един и същ правен спор, без да е налице отбелязване върху въззивното решение, че то е влязло в сила по смисъла на чл. 296, т.2 ГПК. След като този спор е бил разгледан и от въззивния съд, то не би могло да се поддържат доводи за влизане в сила на първоинстанционното решение, по арг. от т.2 на чл.296, т.2, предл. 1 ГПК и предвид на обстоятелството, че правните последици настъпват от влязлото в сила въззивно решение.
Касаторът не се позовава на други основания за достъп до касация, а твърденията в жалбата и в изложението към нея не биха могли да се квалифицират като искане за допускане на обжалването и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доводите на касатора, свързани с твърдяната от него неправилност на атакуваното решение, макар и обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не могат да бъдат преценявани във фазата по допускане на обжалването. Общите основания за неправилност/ чл.281, т.3 ГПК/ са различни от основанията за допускане на касационно обжалване/ чл.280, ал.1 ГПК/ и липсва припокриване между тях, затова не би могло основанията за достъп до касация да се мотивират с посочената от касатора материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 235 от 05.05.2010 г. по т.д.№ 41/2010 г. на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: