4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.711
София,28.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2957/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество”А.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 159 от 28.03.2013 г. по т.д. № 209/2013 г. на Апелативен съд – П., в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, както следва: на Н. С. И. – за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лева; на С. И. П. – за разликата над 35 000 лева до 80 000 лева и на А. И. А. – за разликата над 32 500 лв. до 80 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на исковете. К. счита за необосновани изводите на въззивния съд за недоказаност на противоправно поведение от страна на починалия наследодател на ищците при настъпилото на 08.11.2011 г. ПТП и съответно за отхвърляне на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е съобразил заключението на автотехническата експертиза във връзка с механизма на произшествието, както и допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с материално правния въпрос „относно наличието на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при отчитане на степента на участие делинквента и на пострадалия, както и връзката между допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата и полученото увреждане”. Твърди се, че преценката на въззивния съд за липсата на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД е в отклонение от практиката на ВКС: решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ІІ т.о.; решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г., ІІ т.о. и решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., ІІ т.о.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат искането за допускане на касация за неоснователно, а по същество въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в отговор по реда на чл.287 ГПК, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, въззивният съд е приел за недоказано твърдяното от застрахователното дружество противоправното поведение на починалия пешеходец, изразяващо се в нарушаване на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Отчитайки конкретните обстоятелства, при което е настъпило произшествието и при преценка на автотехническата експертиза, са направени следните изводи: че към момента на започване на пресичането на двулентовия път/без заграждения/ в населеното място, пешеходецът не е могъл да прецени, че скоростта на автомобила е толкова висока – 105 км/ч, която е 55 км/ч над допустимата; че в близост до местопроизшествието не е имало пешеходна пътека, поради което пресичането на неопределените за това места не би могло да се свързва със съпричиняване на резултата от страна на пострадалия; че липсват данни за нарушаване от страна на починалия на разпоредбите на чл.114 ЗДвП, установяващи забрани за пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат пътното платно при ограничена видимост. Относно последния извод, въззивният съд изрично е отразил причината, поради която не възприема автотехническата експертиза в тази част, а именно, че произнасянето по тези въпроси не е обусловено от наличието на специални знания, а е изцяло в правомощията на съда.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
В основната част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се преповтарят доводите в касационната жалба във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване, като именно по този начин е обоснован и правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който според касатора е обуславящ изхода на делото. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС липсва припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на въззивното решение. Съобразявайки тези указания, следва да се приеме, че с оглед начина, по който е формулиран и обоснован правният въпрос, той е относим към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт. Доколко са налице или липсват предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и дали тези предпоставки са доказани от застрахователното дружество, е въпрос по съществото на спора, като е недопустимо да се преценяват обосноваността на фактическите изводи и законосъобразността на правните изводи на решаващия състав в производството по чл.288 ГПК. В случая, въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия след анализ на доказателствения материал по делото и обсъждане на доводите на страните в процеса. Евентуални грешки при възприемане на конкретната фактическа обстановка по спора не се обхващат от приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД / вкл. и представените от касатора решения/ е в смисъл, че когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, следва да се намали обезщетението, като във всеки конкретен случай поведението на пострадалия подлежи на доказване. В случая, съдът е приел, че такова доказване не е надлежно проведено от ответника/сега касатор/, като е преценил релевантните към това възражение данни по спора и е обсъдил автотехническата експертиза. Необходимо е да се отрази и обстоятелството, че различното произнасяне по отделни дела относно съпричиняването и евентуално неговата степен, е в резултат на различни факти по всеки отделен спор, поради което не би могло да се приеме, че представените от касатора решения сочат на противоречиво разрешаване на въпроса, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При този изход на делото, на ответниците по касация се дължат разноски в размер на 200 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 159 от 28.03.2013 г. по т.д. № 209/2013 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество”А.”, да заплати на Н. С. И., С. И. П. и А. И. А. сумата 200/двеста/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: