7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1041/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 53 от 13.07.2012 г. по т.д. № 149/2012 г. на Апелативен съд – Б., с което: 1. след частична отмяна на решение № 5 от 16.02.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 58 595.22 лв. представляваща обезщетение за направените разходи по отстраняване на скрити недостатъци по договор за изработка относно Б. маркет Б.-2, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане; сумата 13 533.68 лв. – мораторна лихва от поканата – 01.08.2008 г. до предявяване на иска, както и 576 лв. – разноски по компенсация и 2. е потвърдено първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част от размера на главницата над 58 595.22 лв. до 182 413.85 лв. и от размера на обезщетението за забавено плащане над 13 533.68 лв. до 42 132.33 лв.
К. Б. недвижимости” Е. обжалва решението в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на ОС – Бургас, с оплаквания за нарушения на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт в тази част и присъждане допълнително на сумата 123 818.63 лв. – разходи за поправяне на скрити недостатъци, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение още 28 598.65 лв., с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, първият от които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1186/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 9 от 10.09.2010 г. по т.д. № 150/2009 г., ІІ т.о. Въпросите са формулирани по следния начин: 1.” При наличие на скрити недостатъци по смисъла на чл.264 ЗЗД следва ли възложителят да носи наред с изпълнителя отговорност за тяхното отстраняване по реда на чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД, ако първият е участвал в приемането на обекта. Възможно ли е съпричиняване на недостатъци по изработеното от страна на възложителя във връзка с приемането на работата и 2. Ако представеният от възложителя проект е неподходящ за качественото изпълнение на възложената работа, следва ли изпълнителят да предупреди възложителя или простото позоваване на този факт го освобождава от отговорност за недостатъци на изработената вещ”.
К. [фирма] поддържа касационен довод за недопустимост на решението, основан на твърдението, че ищецът не е носител на накърненото материално право, чиято защита се търси, тъй като няма сключен договор за изработка между дружествата – страните по делото, а не е поддържано, че се предявяват чужди права. Твърди се и неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и изцяло отхвърляне на предявените осъдителни искове, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен възпроизвеждане на оплакването за недопустимост, при условие на евентуалност са формулирани множество материалноправни въпроси, които според касатора са значими за изхода на делото, а именно: 1. Възниква ли облигационна връзка като между възложител и изпълнител по договор за изработка между инвеститора и подизпълнител, ако между тях има споразумение, че подизпълнителя ще сключи договор за изработка с главния изпълнител за част от строителството; 2.Следва ли да се счита плащането, направено на подизпълнителя от главния изпълнител на обекта, като плащане, направено на подизпълнителя директно от инвеститора; 3. Може ли да се ангажира договорната отговорност на изпълнителя по договор за изработка и за грешки в проектирането във фазата „работен проект”, ако не е било извършено изрично възлагане за проектирането; 4. Допустимо ли е и до какъв предел разширяване на предмета на един договор от съда при липса на изрични уговорки между съконтрахентите; 5. Считат ли се за недостатък по см. на чл.264 и чл.265 ЗЗД такива състояния на строителните елементи, които не надвишават нормативно установените допустими гранични отклонения; 6. материалноправни въпроси, свързани със своевременното уведомяване на изпълнителя за констатирани скрити недостатъци и за значението за одобряване на работата с недостатъци и 7. кои са необходимите разноски по см. на чл.265 ЗЗД, които подлежат на обезщетяване – извършените или тези, които действително биха били необходими.
По въпросите от 1 – 5, вкл., се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по останалите въпроси – т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид позоваването и на практика на ВКС, постановена преди влизане в сила на ГПК от 2007 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение възивният съд е възприел становището на първата инстанция за наличие на договорна обвързаност между страните за изработване, доставка и монтаж на конструкцията обект Била маркет Б.-2 по силата на рамково споразумение от 2004 г. между страните, с определяне на основните им задължения съответно като възложител и изпълнител за обектите на [фирма] в [населено място], при задължение на възложителя да представи проектна документация за всеки отделен обект, както и по силата на договор за изработка при отношения възложител – главен изпълнител/СК [фирма]/- подизпълнител/ З. [фирма]/, като договорът е изпълнен и обектът е въведен в експлоатация на 03.08.2005. г. По повод авария на конструкцията на магазин от тази верига в [населено място] и на основание чл.195, ал.2 ЗУТ е извършена цялостна проверка на годността на конструкцията на процесния обект, като с протокол от 27.12.2006 г. комисията е констатирала, че има установени дефекти в носещата конструкция, извършени са спешните укрепителни работи, с предписано отстраняване на останалите дефекти. Въззивният съд е счел, че с изпратеното до ответното дружество писмо от 04.01.2007 г. е извършено своевременно уведомяване за констатираните недостатъци, считано от приключване дейността на комисията по чл.195, ал.2 ЗУТ и, че няма спор за извършването на всички предписани укрепителни работи, по възлагане от страна ищцовото дружество, без обаче ответникът да е възстановил претендираните разходи, за половината от които, първоначално е заявил принципно съгласие за възстановяване. Отчитайки отделните етапи по разработването на конструктивен проект, както и регламентираните с Наредба № 4/2001 г. обхват и съдържание на инвестиционните проекти, решаващият състав е приел, че от момента на сключване на споразумението за изпълнение на обектите на територията на [населено място] и приемането на проектната документация, дружеството ответник е поело отговорността за цялостното изпълнение на конструкцията, следователно и отговорността относно конкретизиране на детайлите в работния проект, които да са съобразени с предназначението му. Изразено е становището, че за съществуващите към момента на приемането и въвеждането в експлоатация на обекта скрити недостатъци от грешки в проектирането, посочени от вещото лице А., са допринесли и двете страни, поради което отговорността не би могла да се понесе единствено от изпълнителя, а отстраняването им следва да бъде поето от двете страни по договора за изработка.
По отношение на втората група претендирани недостатъци от грешки в производството и монтажа на конструкцията на обекта, подробно описани в първоинстанционното решение, към което е препратил въззивният съд, е изразено разбирането, че се касае за елементи от конструкцията на обекта с начален дефект, съществуващи към момента на приемане, но неконстатирани поради малкия размер на отклонение В тази насока е налице позоваване на техническата експертиза, изготвена в рамките на проверката по реда на чл.195, ал.2 ЗУТ от проф.д-р М. Д., като писмено доказателствено средство за установяване състоянието на конструкцията на магазина и съответно за констатирани недостатъци в хода на експлоатацията на обекта. За част от недостатъците, макар и характеризирани от вещото лице А. като пукнатини в рамките на допустимото, съдът е обосновал извод, че те следва да се съотнесат към групата на скритите недостатъци по чл.264, ал.2 ЗЗД. Същият извод е изведен и по отношение на констатирания елемент с производствен дефект, трудно установим към момента на влагането му в конструкцията, констатиран като такъв едва в хода на експлоатацията, при цялостно натоварване на конструкцията.
Крайните изводи на апелативната инстанция, обективирани в мотивите към решението са, че е налице некачествено изпълнение на конструкцията на обекта, в резултат както на грешки в проектирането, така и на дефекти при изпълнението на конструкцията, което не са могли да бъдат констатирани при изпълнението и съответно приемането на обекта; установени са в хода на експлоатацията и то при проверка с превантивен характер, като грешките имат характер на скрити недостатъци, поради което следва да се ангажира отговорността на изпълнителя. Отчитайки обаче участието на изпълнителя при изработването на проекта, при приемането на обекта и при самото изпълнение на СМР, е счетено, че разходите за необходимите и вече изпълнени ремонтни работи по укрепване на конструкцията следва да се заплатят поравно. Размерът на дължимото обезщетение е определен въз основа на заключението на вещото лице А. и релевантните за делото фактури.
Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора- ответник за процесуална недопустимост на решението поради липса на право на иск, тъй като те са основани изцяло на поддържани в първоинстанционното производство и в касационната жалба/ но не и пред въззивния съд/ доводи за липсата на сключен договор за изработка между [фирма] и [фирма], а само между възложителя и главния изпълнител – СК [фирма] и между последния и [фирма], в качеството му на подизпълнител на процесните СМР, които доводи не са възприети от решаващия съдебен състав. Невъзприемането на тези доводи от съда обуславя ирелевантността и на първите два материалноправни въпроса, поставени от касатора [фирма]
Поставените от касатора-ищец въпроси относно отговорността на изпълнителя за скрити недостатъци, както и за задължението на изпълнителя да предупреди възложителя при неподходящ за качествено изпълнение на работата проект, са обосновани изцяло с твърдяната неправилност на въззивното решение в обжалваната от [фирма] част, което е недопустимо. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Посочените въпроси са именно такива, които са относими към правилността на фактическите изводи на апелативната инстанция във връзка с отговорността на изпълнителя за скрити недостатъци на изработената конструкция, направени след конкретна преценка на релевантните доказателства по делото. Недопустимо би било проверката за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт да се извърши в рамките на производството по селекция по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните от касатора-ответник въпроси, свързани с обема на договорната отговорност на изпълнителя при отклонение от поръчката/ въпроси № 3, 4 и 5/ касаят изцяло правилността на изводите на въззивния състава при определяне както на основанието, така и на размера на направените от ищеца разходи за поправката на скритите недостатъци, част от които следва да се поемат от изпълнителя- ответник.
Що се отнася до въпросите, свързани със задължението на възложителя да извести изпълнителя за констатирани скрити недостатъци веднага след откриването им, безспорно те са значими за изхода на делото – за надлежното реализиране на законовата възможност възложителят да претендира заплащане на разходите за поправката им. Доколко обаче е реализирано своевременно уведомяване, в случая е предмет на преценка на фактите, свързани както с момента на окончателно приключване работата на комисията по чл.195, ал.2 ЗУТ и краткият срок от 27.12.2006 г. до 04.01.2007 г. – момента на изпращане на уведомлението до изпълнителя за констатираните от експерта недостатъци, при отчитане и на новогодишните празници. Не би могло да се счете за доказано и твърдението, че даденото от съда разрешение по този въпрос е в отклонение от практиката на ВКС, тъй като преценката за надлежното известяване на изпълнителя за по-късно открити или появили се недостатъци е винаги обусловена от конкретни обстоятелства по отделните дела. Необходимо е и да се отрази, че част от представените решения на ВКС касаят отговорността на продавача за недостатъци на продадена вещ и са неотносими към настоящото дело.
Поставеният от касатора- ответник въпрос, свързан с одобряване на работа с недостатъци не е съотносим, тъй като липсва произнасяне в тази насока от страна на въззивната инстанция, което е видно от съобразителната част към решението.
Липсата на основната предпоставка за достъп до касация по отношение на почти всички поставени от касаторите въпроси, обсъдени по-горе, е достатъчно за отхвърляне на исканията за допускане на обжалването и не е необходимо да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – доколко тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/независимо от позоваването само на част от това основание по отделните въпроси на касатора-ответник/, както и дали са доказани поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 53 от 13.07.2012 г. по т.д. № 149/2012 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: