5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
София.07.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1085/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 229 от 11.10.2012 г. по в.гр.д. № 544/2012 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 359 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 2902/2011 г. на Районен съд – Хасково за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.30, ал.2, т.2, във вр. с ал.3, т.2 и във вр. с чл.33, ал.1, т.1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи/ отм./ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от 19 200 лева – обезщетение за причинени вреди вследствие на неоторизирана от държателя транзакция, извършена на 29.09.2008 г. от банковата му сметка в [фирма],както и от 6 654.40 лв. – обезщетение за забава върху нея за периода от 29.09.2008 г. до 29.09.2011 г.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК. Твърди се, че в противоречие с чл.33, ал.3 ЗППЕПИПС/отм./, без да са налице категорични доказателства, е направен извод, че управителя на дружеството е наредил спорните банкови преводи. К. счита този извод и за необоснован поради неотчитане на показанията на св. П. и липсата на основание за преводите в полза на третото лице Ю. Д., срещу когото е налице и влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: „ 1.При иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗППЕПИПС/отм./ кой носи доказателствената тежест и за кои обстоятелства; 2. при иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗППЕПИПС/отм./ следва ли оправомощения държател да доказва неправомерната употреба на банковия платежен инструмент за отдалечен достъп от трето, неоправомощено лице, или е достатъчно да докаже, че не той е употребил или, че не е имал възможност да употреби инструмента. Н. употреба на банков платежен инструмент за отдалечен достъп от трето неоправомощено лице представлява ли технически или друг проблем съгласно чл.34, ал.3 от ЗППЕПИПС/отм./ и ако представлява – чия е доказателствената тежест за доказване на неправомерната употреба и 3. Може ли въззивната инстанция да основе решението си само на избрани от нея доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, вкл. и като препрати към мотивите на първата инстанция, които също страдат от тези недостатъци”. По въпроси № 1 и № 2 се поддържа допълнителното основание по т.3, а по въпрос № 3 – се поддържа т.1/ с позоваване на множество решения на ВКС/ и алтернативно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на обжалването за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на обжалваното решения. Подробни съображения са изложени в отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказана една от предпоставките за ангажиране отговорността на банката – издател на платежен инструмент за отдалечен достъп, а именно, че е налице неправомерна употреба на платежния инструмент от лице, което не е било оправомощено за това. След преценка на събрания по спора доказателствен материал и препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Хасково е направен извод за липсата на доказателства, подкрепящи твърдението на ищцовото дружество, че не управителката на дружеството, в качеството й на оправомощен държател на електронния платежен инструмент, е наредила извършването на платежните операции на 29.09.2008 г., а трето, неоправомощено лице, действащо без съгласието на оправомощения държател. В тази насока е отчетено, че преводните нареждания притежават необходимите реквизити съгласно Наредба № 3/2005 г. и са подписани от наредителя в съответствие с договорените между страните правила за електронно идентифициране на оправомощения държател на електронния платежен инструмент. Отчетени са показанията на св. И., както и показанията на св. П./съпруг на управителката на ищцовото дружество/, като последният свидетел също е установил, че само съпругата му е знаела паролата за достъп до системата на Интернет банкиране. Тези показания са приети от съда в подкрепа на извода за наредени именно от А. П. преводи.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, относими към тежестта на доказване по предявените искове с правно основание чл.30, , ал.2 т.2 във вр. с ал.3, т.2 и във вр. с чл.33, ал.1, т.1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи от 2005 г./отм./, не могат да се приемат за обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, както и, че евентуални грешки при формиране на фактическите изводи на въззивния съд са относими към правилността на решението, която не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК.
В случая, касаторът е обосновал правните въпроси с твърдяно в жалбата съществено нарушение на съдопроизводствени правила, възпроизвеждайки и съответните мотиви в подкрепа на това оплакване. Съобразявайки цитираното по-горе тълкувателно решение, следва да се приеме, че поддържаните в жалбата касационни основания по чл.281, т.3 ГПК не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като те не попадат в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК.
Горните съображения са относими и към третия процесуалноправен въпрос, касаещ пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция. Кредитирането на събрани в първоинстанционното производство гласни доказателства е относимо към правилността на въззивния съдебен акт, а не към основното изискване по чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че в мотивите на решението не само е препратено към фактическите изводи на първата инстанция, но са направени и самостоятелни изводи, вкл. и след обсъждане на оплакванията във въззивната жалба за неправилно невъзприемане на показанията на св. П..
Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и бланкетното твърдение, че правните въпроси имат значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Следва да се отрази и обстоятелството, че по отношение на третия въпрос се поддържа бланкетно само част от алтернативно заявеното допълнително основание за достъп до касационен контрол, което е в отклонение от даденото в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на процесуалната норма.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 483.50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 229 от 11.10.2012 г. по в.гр.д. № 544/2012 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 483.50/ четиристотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: