2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
София.19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1417/2014 година
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат Д. В., срещу решение № 60 от 12.02.2014 г. по в.гр.д. № 922/2013 г. на Окръжен съд – Враца, с което е обезсилено като недопустимо решение № 886 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 2976/2013 г. на Районен съд – Враца и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му, а приложното поле на касационно обжалване е основано на посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ю. Д., счита касационната жалба за недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Алтернативно се поддържа, че липсва основание за допускане на обжалването, а въззивното решение е правилно. Подробни правни съображения са изложени в писмен отговор с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на парично вземане с цена 4 880.80 лв. и законната лихва върху главницата от 22.05.2013 г. , произтичащо от търговска сделка – договор за ремонт на 472 бр. ротори. Обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, а след като е констатирал процесуалната недопустимост на иска, е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото не променя извода за процесуалната недопустимост на касационната жалба. В този смисъл са и задължителните постановки в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивното решение, с което решението на първата инстанция е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. за граждански дела, респ. под 10 000 лева за търговски дела не подлежи на касационно обжалване поради ограничението по чл.280, ал.2 ГПК.
Неточното указание, дадено от въззивния съд в диспозитива на решението за възможността да се подаде касационна жалба, не създава за страната процесуални права, с каквито тя не разполага съобразно процесуалния закон.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие не е отразено заплащане на възнаграждението и не са представени други доказателства за заплащането му в договорения 1-седмичен срок. В тази насока настоящият състав съобразява т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 60 от 12.02.2014 г. по в.гр.д. № 922/2013 г. на Окръжен съд – Враца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: