2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№891
София 27.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 572/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от № 355 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 2281/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д.№ 5 075/2010 г. за отхвърляне на предявените срещу [фирма] , ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.87 ЗЗД за заплащане на сумата 62 611 лева, представляващи левовата равностойност на 32 012.50 евро, дадени по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот във Ваканционен комплекс „А. Вали” от 2006 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата 3 262.95 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2009 г. до 29.04.2010 година.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, че за ищеца не е възникнала предвидената по чл.4.2 договорна възможност за разваляне на предварителния договор. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат изцяло исковите претенции, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1. При положение, че е налице договорно предвидена хипотеза, при която купувачът разполага с възможност да развали договора, извън хипотезите по чл.87 ЗЗД, то необходимо ли е извършване на преценка от съда дали има реално увреждане на интересите на купувача вследствие на нарушение на договорна клауза; 2. Допустимо ли е съдът по свой почин да въвежда допълнителни критерии към изрично и ясно договорени между страните предпоставки, при наличие на които ще възникне възможност за едностранно разваляне на процесния предварителен договор и 3. Следва ли договорно предвидената възможност за разваляне на сключен договор да бъде обуславяна от евентуална възможност, респ. невъзможност да бъде възстановено положението от преди сключването на съответния договор. По първите два въпроса са представени решения на САС, за които лисват данни за влизането им в сила, а по въпрос № 3 касаторът се позовава на казуална практика, надлежно представена.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. Д. Б. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, въззивният съд е счел, че предвиденото в чл.4.2. основание за разваляне на сключения между страните предварителен договор не е приложимо, тъй като към момента на ипотекиране на терена и на правото на строеж, ищецът няма качеството на собственик на имота, предмет на предварителния договор и затова липсват правни предпоставки за изискване на неговото съгласие за учредяване на ипотеката. Прието е, че поетото от продавача/обещател/ задължение да предаде имота без тежести, би имало значение единствено към момента на придобиване на правото на собственост от ищеца. Решаващият състав е подложил на тълкуване отделните клаузи от предварителния договор, като е отчел и безспорното обстоятелство, че към момента на упражняване на потестативното право за разваляне на договора от страна на ищеца/ нот.покана, връчена на ответника на 27.10.2009 г./ имотът не е бил построен в уговорената степен на завършеност и транслативна сделка с правото на собственост не е била възможна. В мотивите към решението въззивният съд е съобразил и съчетаното сключване на договор за изработка с предварителен договор за покупко-продажба на изградения апартамент, зачитайки и разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане касационно разглеждане на делото.
С оглед мотивите на атакуваното решение следва да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси са пряко свързани с правилността на фактическите и правни изводи на решаващия въззивен състав. В случая, отговорът на поставените въпроси е в зависимост от реализираната от съда пряка правораздавателна дейност, изразяваща се не само в тълкуване на отделни договорни клаузи, с цел изясняване на действителната воля на страните, но и конкретна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните. Законосъобразността на изводите на решаващия състав, направени в резултат на тълкуването, може да се преценява само по реда на касационния контрол, но не и в стадия по селекция на касационните жалби. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които за да обоснове достъп до касация, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за правната воля на съда, а не за правилността на решението. Следователно, по посочените по-горе правни въпроси не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което обуславя неоснователност на искането за допускане на касационен контрол.
Независимо от горните съображения, следва да се отрази, че първият въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като липсва произнасяне относно реалното увреждане интересите на купувача вследствие на нарушение на договорна клауза и въззивният съд не е изследвал дали купувачът е претърпял вреди, а е съобразил законовото изискване на чл.87, ал.4 ЗЗД за надлежно реализиране на потестативното право за разваляне на договора, а именно неизпълнението да не е незначително с оглед на интереса на кредитора.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като липсват доказателства за действително направени разноски в тази фаза на касационното производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от № 355 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 2281/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: