4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№63
София11.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 741/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Стратикопулос Харалампос Х., срещу решение № 40 от 17.04.2012 г. по в.гр.д. № 39/2012 г. на Окръжен съд – Перник, с което: 1. след частична отмяна на решение № 66 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 10024/2011 г. на Районен съд – Перник в отхвърлителната част, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и сумата 6 033 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за поръчка – по фактура № [ЕГН] от 27.11.2006 г.; 2. е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част – за сумата 6 039 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за поръчка, във връзка с което е издадена фактура № [ЕГН] от 26.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 16.03.2011 г., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2 189.78 лв. за периода от 29.03.2008 г. до 16.03.2011 г., ведно със разноски по делото.
К., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в посочените осъдителни части, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по значими за делото процесуалноправни въпроси – относно задължението на въззивния съд да отстрани нарушенията на първата инстанция във връзка с доклада по делото и задължението да прецени всички доводи на въззивника, е допуснато отклонение от практиката на ВКС, представена като приложение към изложението.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Перник, след цялостна преценка на доказателствения материал по спора, е приел, че между страните е сключен валиден договор за поръчка, по силата на който ответното дружество/сега касатор/ е възложило на ищеца до го представлява пред Митница – П. и Митническо бюро – Р., като извършената работа е приета с частичното плащане по издадените две фактури: № [ЕГН] от 27.11.2006 г. и № [ЕГН] от 23.03.2008 г. за общата сума от 12 072 лева, като е изразено и съгласие с определеното в тях възнаграждение.
Решаващият състав е възприел изцяло заключението на вещото лице Б. П., според което фактурите са надлежно осчетоводени от двете дружества, вкл. и извършените по тях частични плащания, с които е намалено задължението на [фирма].
Съдът е приел за неоснователно правопогасяващото възражение на ответника по отношение на неизплатената главница по първата фактура, с оглед неприложимостта на чл.111, б.”б” и б.”в” от ЗЗД. Съображенията в тази насока са основани на липсата на задължение за плащане през определени периоди от време, а на договорено задължение за плащане при осъществено конкретно действие във връзка с изготвяне на митнически документи и представителство пред Митница – П. и Митническо бюро – Р.. С оглед приложимата обща петгодишна давност, решаващият съд е изразил становище, че исковата претенция по фактура № [ЕГН]/27.11.2006 г. не е погасена по давност. Това е обусловило уважаване на иска и в тази част – за сумата 6 033 лева, наред с потвърждаването на осъдителното решение на първата инстанция за сумата 6 039 лева, съставляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за поръчка във връзка с което е издадена фактура № 1000000/26.03.2008 год.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция за преценка на доказателствения материал по спора и обсъждане на доводите на страните, принципно е значим за изхода на делото. В случая обаче липсват данни за допуснато от решаващия съдебен състав отклонение от процесуалните правила, относими към постановяване на решението и неговото съдържание/ чл.235 и чл.236 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК/, нито от задължителните указания, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение не е изгубило своето значение и при действието на ГПК от 2007 г., но при прилагането му следва да се отчете съществуващата процесуална възможност по чл.272 ГПК за препращане към мотивите на първата инстанция. Съобразявайки мотивите към обжалваното решение, не би могло да се счете за доказано и твърдението на касатора, че е налице противоречие със създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, на която се позовава – решение № 217 от 09.06.2011 г., ІV г.о. и решение 24 от 28.01.2010 г., І г.о. От друга страна, по-голяма част от доводите на касатора, макар и обективирани в изложението на основанията за достъп до касация, са относими към поддържаните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд въз основа на извършен от него анализ на доказателствата по делото, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по неговото допускане.
Правният въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения по доклада, не може да се приеме за обуславящ, тъй като във въззивната жалба на [фирма] не е въведено твърдение за допуснато процесуално нарушение по чл.146 ГПК, а правомощията на въззивния съд са очертани в чл.269 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40 от 17.04.2012 г. по в.гр.д. № 39/2012 г. на Окръжен съд – Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: