О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 48
София, 05.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3892/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. М., срещу решение № 673 от 05.07.2013 г. по в.т.д. № 834/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 796 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 16272/2012 г. на Районен съд – Варна, 12 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 8 988.40 евро – неустойка по чл.8.4/b/ от предварителен договор за продажба на недвижим имот № 232/21.07.2008 г. за периода от 02.03.2011 г. до 13.10.2012 г. и за заплащане на сумата 518.30 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2012 г. до 07.11.2012 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.20 ЗЗД и не е тълкувал процесния договор при спазване на предвидените законови критерии, а от друга страна е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като необосновано е отказал да приеме представен във въззивното производство документ и при постановяване на решението не е обсъдил доводите и възраженията на страните, а направо е препратил към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на исковете, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
Допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните правни въпроси: „1. Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страната доводи, твърдения и възражения, както и следва ли да изложи мотиви относно това защо не ги приема; 2. При спор относно смисъла на договорните разпоредби, следва ли съдът да тълкува договора, за да установи действителната воля на страните и по какви критерии; 3. Може ли съдът при решаващата си дейност да основава решението си и да обсъжда незаявени от страна твърдения и възражения и 4. При положение, че първоинстанционният съд не е направил пълен доклад по делото, като укаже на страната кои факти подлежат на доказване и, че не сочи доказателства за тях, следва ли въззивният съд да допусне доказателства, които не са били представени поради неизпълнени задължения по чл.146 от ГПК”.
По първия и втория правен въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните съдебни актове на ВКС: решение по т.д. № 78/2012 г., II т.о., решение по гр.д. № 972/2012 г., II г.о., решение по гр.д.№ 4541/2008 г., II г.о. и решение по гр.д. № 168/2012 г., IV г.о.; решение по т.д. № 944/2010 г., II т.о., решение по гр.д. № 856/2009 г. IV г.о , решение по гр.д. № 420/2009 г., IV г.о., решение по гр.д. № 634/2010 г., IV г.о., решение по т.д. № 218/2012 г. и решение по т.д. № 696/2011 г., II т.о. По третия правен въпрос се поддържа бланкетно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че липсва практика. Жалбоподателката счита, че последният формулиран въпрос е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в следните съдебни актове: решение по гр.д. № 304/2010 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о. и решение по гр.д. № 1672/2010 г., ІV г.о.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. В. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество навежда доводи за правилност на въззивното решение. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установени следните обстоятелства: сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се е задължило да построи индивидуализирания в него апартамент и гараж, както и да завърши цялата сграда и да осигури разрешение за ползването й в срок до 31.12.2010 г.; наличието на забава на ответника за изпълнение на поетото задължение; изправност на ищцата поради плащане на цялата договорена цена, доказана както с представеното по делото платежно нареждане, така и от удостоверителното изявление на продавача, обективирано в нотариален акт № 42, том ІІ, рег.№ 3880, дело 204/2010 г., с който сделката е финализирана. По отношение на претендираната от ищацата неустойка за забава е направен извод за неизискуемост на същата, предвид относимите към неустойката договорни клаузи – чл.3.2/b/, чл.4.1/а/, чл.8.3 и чл.8.4/ /b/,/обсъдени подробно в мотивите/ според които изискуемостта на неустойката е обусловена от уведомление до продавача за даване на подходящ допълнителен срок за завършване на обекта, каквито доказателства не са ангажирани. Решаващият въззивен състав е споделил изцяло изводите на първата инстанция, препращайки към съобразителната част на решението, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени наведените с жалбата доводи на страните, отнасящи се до релевантни по спора факти, действително е важен, но в случая не би могъл да обуслови общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Видно от мотивите към решението, въззивният съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на всички доказателства по делото, като е отчел твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба относно предпоставките за изискуемост на мораторна неустойка. Въззивният съд, решавайки спора по същество, не дължи произнасяне по твърдяните във въззивната жалба нови обстоятелства относно изискуемостта на неустойката по чл.8.4/b/. В случая, с исковата молба ищцата е поддържала, че съгласно посочената клауза от предварителния договор, при забава на продавача при изграждането на обекта и издаване на разрешение за ползване след срока по чл.3.2/b// 31.12.2010 г./ и след изтичане на допълнителния срок по чл.8.3 в размер на 60 дни, дружеството дължи предвидената неустойка за забава – 0.1% върху заплатените от купувача суми за всеки ден на забавата, но не повече от 10 % от дължимите суми по договора. Наведените във въззивната жалба доводи във връзка с претендираната неустойка, а именно, че тя е дължима след изтичането на предвидения в чл.8.3. допълнителен срок от 80 дни, който започва да тече автоматично след изтичане на договорения срок, а допълнителният срок от 60 дни /след изтичане на първоначалния допълнителен срок/, който купувачът следва да даде за завършване на обекта, е условие единствено за прекратяване на договора, но не и за дължимостта на неустойката за забава, съставляват нови фактически твърдения, чието въвеждане е процесуално недопустимо. Именно затова съдът не е бил длъжен да ги обсъжда, съобразно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, от което се извежда и извод за неотносимост на първия правен въпрос.
Настоящият състав на ВКС приема, че и вторият правен въпрос, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД не попада в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изведен от фактическите твърдения на ищцата във въззивното производство, с извод, че са налице спорни договорни клаузи, подлежащи на тълкуване от съда, при спазване на кумулативно предвидените критерии за това.
Процесуалноправните въпроси, свързани с доклада по делото и правомощията на въззивния съд при непълен доклад са значими за изхода на всеки спор, но в случая твърденията за непълен доклад, релевирани и в т.5 от въззивната жалба, не съответстват на данните по делото и затова не са възприети от състава на Окръжен съд – Варна /разпоредително заседание от 15.05.2013 г./. Първоинстанционният съд е направил доклад по делото със съдържание съответстващо на изискванията на чл.146, ал.1 ГПК, а задължението за даване на указания за посочване на доказателства е обусловено както от разпределението на тежестта на доказване, така и от липсата изобщо на посочени/представени доказателства. Съдът не дължи указания по чл.146, ал.2 ГПК в случай, че страната е посочила доказателства за установяване на конкретен релевантен факт, а доколко тези доказателства са достатъчни, се дължи произнасяне по съществото на спора. Следва да се вземе предвид, че още с исковата молба са представени два броя нотариални покани във връзка с претенцията за неустойка, а становището на решаващия въззивен състав, че липсва изискуемото уведомление до продавача за даване на допълнителен срок за изпълнение на задълженията по предварителния договор, произтича от конкретна преценка на съдържанието им.
Що се отнася до въпрос № 3, той е свързан изцяло с правилността на решението – доколко то е обосновано, като е недопустимо в рамките на селектиране на касационните жалби ВКС да се произнася по поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 673 от 05.07.2013 г. по в.т.д. № 834/2013 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: