4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
София.25.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4469/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ [фирма],[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Г., срещу решение № 1461 от 10.07.2013 г. по т.д. № 606/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 2162 от 17.12.2012 г. по т.д. № 8207/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав за уважаване на предявен от [фирма] иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване и предаване на наети по договор за наем от 17.11.2010 г. помещения, съставляващи Завод за сушене и калиброване на хибридна царевица в [населено място] кула, [община], в имот 260 в землището на селото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора при разглеждането на делото в първата инстанция са допуснати нарушения на чл.312 ГПК и неправилно квалифициране на искането по чл.314, ал.1 ГПК като насрещен иск, а след изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд то неправилно е разгледано от състав, който е различен от състава, разглеждащ делото по несъстоятелност на ищцовото дружество [фирма]. Твърди се, че при разглеждането на делото от въззивната инстанция съдът е следвало служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса дали има плащане на наем през целия период от действието на договора за наем и как е извършвано това, а от друга страна съдебният състав на САС е следвало да уважи искането за отмяна на определението за даване на ход по същество, с оглед на нововъзникнали факти – счетоводен баланс на [фирма] за 2012 г., в който са отразени плащанията за наем за същата година.
В касационната жалба се поддържа, че относно точното прилагане на чл.312 ГПК е налице противоречива практика на съдилищата и на ВКС, поради което са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Представени са решения по гр.д. 99/2010 г. и по гр.д. № 1281/2011 г. на ВКС, IV г.о. и определения по чл.288 ГПК. В изпълнение на указанията на администриращия жалбата съд, касаторът е депозирал отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което бланкетно е уточнено, че се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и противоречиво разрешаване на въпроси, свързани с приложението на чл.142, ал.2, чл. 312, във вр. с чл.314 ГПК, които разпоредби са нарушени от първоинстанционния съд.
Ответникът по касация – [фирма]/н/, представляван от синдика И. Т., чрез процесуалния му пълномощник адв. Й. П., оспорва искането за допускане на обжалването по съображения за липса на конкретно формулиран от касатора правен въпрос. По същество са наведени доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че с оглед тежестта на доказване в процеса наемателят не е доказал плащането на уговорената в наемния договор от 17.11.2010 г. наемна цена за периода от 11.05.2011 г. до 23.01.2012 г., независимо от отправената нотариална покана от 20.01.2012 г. Прието е също така, че облигационният договор е развален поради виновно неизпълнение от страна на наемодателя с връчена по реда на чл.47 ГПК нотариална покана от 22.05.2012 г. Въззивният съдебен състав е отхвърлил като неоснователни доводите на ответното дружество за изправност по отношение на задължението за плащане на наемната цена, като в тази насока са преценени като редовни от външна страна представените в първоинстанционното производство платежни документи, които обаче не установяват плащане на натрупаните задължения за наем за посочения в първата нотариална покана период. Направен е извод за последиците от надлежното прекратяване на договорната връзка между страните, обуславящи правото на наемодателя да иска връщането на отдадената под наем вещ и съответно задължението на наемателя да върне вещта. С оглед липсата на доброволно изпълнение на последното задължение, решаващият състав е счел за основателен иска по чл.233, ал.1 ЗЗД, като е потвърдил крайните изводи на първата инстанция.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е обуславящ за изхода на спора, а неизпълнението на това задължение съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за достъп до касация. В случая нито в касационната жалба, нито в допълнително представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран изрично процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, обосноваващ приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което обуславя недопускане на обжалването.
Дори и да се приеме, че въпросите относно точното прилагане на разпоредбата на чл.312 ГПК, регламентираща процесуалните действия на съда при подготовка на делото в закрито заседание, както и на гарантиращата право на участие и защита в процеса разпоредба на чл.142, ал.2 ГПК следва да се конкретизират с оглед правомощията на касационния съдебен състав, разрешаването им не е обусловило изхода на делото. От друга страна тези въпроси са мотивирани изцяло с оплакванията на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт, което е недопустимо според цитираното тълкувателно решение. В т. 1 от ТР № 1/2010 г. е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281 ГПК. Посочено е, че за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база преценка на доказателствата по делото. Независимо от недоказаността на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че твърдението на касатора за нарушаване на чл.142, ал.2 ГПК е относимо към процесуалните действия на първоинстанционния съд, които са извън обхвата на касационно обжалване.
Останалите доводи на дружеството касатор са релевантни за правилността на изводите на съда за надлежно прекратяване на наемното правоотношение поради виновно неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на наемна цена за конкретизиран от наемодателя период, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, както и бланкетното позоваване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1461 от 10.07.2013 г. по т.д. № 606/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: