4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.153
София, 12.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1032/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Плевенска, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 206 от 16.07.2012 г. по в.т.д. № 144/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 40 от 29.02.2012 г. по т.д. № 123/2011 г. на Окръжен съд – Плевен за прекратяване на [фирма], на основание чл.517, ал.4 ГПК, с присъждане на разноски в полза на [фирма] [населено място].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в отклонение от трайната практика на ВКС по третирания от съда материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво и от съдилищата, като произнасянето от страна на ВКС ще доведе до точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т. е приел, че е спазена предвидената в чл.517 ГПК процедура за прекратяване на ответното дружество в резултат на предприето принудително изпълнение върху всички дялове в дружеството – ответник, като принадлежащи на едно и също лице – Х. Х. чрез налагане на запор върху дяловете и овластяване от страна на съдебния изпълнител на взискателя да предяви този иск. Изложени са съображения за липсата на необходимост да се връчва изявление на самото дружество за прекратяване участието на съдружника, тъй като всички дялове от капитала на самото дружество принадлежат на длъжника. Отчетено е, че не съществува пречка притежаваните от Х. дялове в капитала на ответното дружество – [фирма] да бъдат предмет на принудително изпълнение по изпълнителен лист срещу [фирма], тъй като задължението е на физическото лице в търговското му качество, а ЕТ е физическо лице, без отделна правосубектност. Решаващият състав е зачел и липсата на доказателства за плащане на дълга, заради който се прилага процедурата по чл.517 ГПК и то не само до приключване на първото по делото съдебно заседание, но и в производството пред въззивния съд.
Като неоснователни са преценени оплакванията на въззивника /сега касатор/ за препятстване възможността да докаже, че са постъпили суми за погасяване на дълга по изпълнителното дело, с оглед нередовността на призоваването му за първото съдебно заседание пред Окръжен съд – Плевен. В тази насока са взети предвид данните за редовно връчена призовка на управителя на дружеството, при спазване на едноседмичния срок преди датата на съдебното заседание, а от друга страна – липсата на твърдения във въззивната жалба за лишаване от възможност за конкретни доказателствени искания или за определени процесуални действия.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
К. не е формулирал конкретни, обуславящи изхода на делото материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да обусловят приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС непосочването на такъв правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването.
Дори и да се приеме, че с оглед доводите в касационната жалба и изложението към нея, обуславящият материалноправен въпрос е свързан с предпоставките по чл.517, ал.3 и ал.4 ГПК за прекратяване на Е. с ограничена отговорност, то поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е мотивирана, а и не би могла да бъде успешно доказана. Съгласно тълкувателната практика на ВКС по т.4 от цитираното по-горе решение, значимият за изхода на делото въпрос би имал значение за точното приложение на закона и за развитието на правото при наличие на нова правна уредба, която е непълна или неясна, или при необходимост за изоставяне на дадено неточно тълкуване на дадена правна норма, или за осъвременяване на вече дадено тълкуване с оглед промени в законодателството и на обществените условия. Тези предпоставки не са налице, с оглед аналогичната правна уредба на предпоставките за прекратяване на дружеството поради насочване на принудително изпълнение върху дял от търговското дружество/ или върху всички дялове/ по отменения ГПК и по сега действащия ГПК и създадената трайна практика на ВКС, Търговска колегия, вкл. и задължителна такава – решение по т.д. № 271/2009 г., решение по т.д. № 746/2004 г., решение по т.д. № 631/2004 г. и др./ според която, погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл.517, ал.4 ГПК, както и, че в тежест на ответника по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, предвид липсата на изрично отбелязване в договора за правна защита и съдействие, че договорена сума – 500 лв. е заплатена в брой. Отразяването в графата „начин и срок на плащане” – „изцяло”, без изобщо да е попълнена графата „заплатена сума” не доказва действително направените разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 206 от 16.07.2012 г. по в.т.д. № 144/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: