4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С., 23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 648/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.30, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. Я., срещу решение на Шуменския окръжен съд постановено на 21.11.2013 г. по в.гр.д. № 192/2013 г., с което е потвърдено решение № 959 от 05.11.2012 г. по гр.д. № 630/2012 г. на Шуменския районен съд, поправено с решение № 468 от 15.01.2013 г. в обжалваните части: за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 12 176.44 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, представляваща авансово платна, на отпаднало основание, цена на стока по развален договор за доставка на бетон от 09.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2012 г., до окончателното изплащане; за отхвърляне на направеното от [фирма] възражение за прихващане за сумата 11 235.28 лв. съставляваща неустойка по чл.8 от договора при едностранен отказ от договора, както и в частта за разноските по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, изложени в нея, се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на възражението за прихващане, с присъждане на пълния размер на направените разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са формулирани следните материалноправни въпроси: „ 1. Какви са правните последици от издаденото кредитно известие по реда на чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, което е двустранно подписано от страните по сделката и 2. Дали с издаването на кредитно известие се обективира писмено изявление за разваляне на договор, едностранен отказ от договор или кредитното известие следва да се счита за прекратяване на договорната връзка по взаимно съгласие”.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. С., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Шумен е приел за установено наличието на писмен договор за покупко-продажба на бетон от 09.04.2010 г., в който страните са предвидили авансово плащане на сумата от 60 000 лв., съгласно издадена данъчна фактура, от която ищецът е превел 30 000 лв., а ответникът е доставил бетон на стойност 3 186 лв. по фактура от 15.09.2011 г. Установено е издаването на 15.09.2011 г. на кредитно известие от ответника за сумата 56 176.44 лв. и е счетено за безспорно установено връщането, от страна на ответника, на обща сума в размер на 8 000 лв. Преценявайки релевантните факти и доказателства, въззивният съд е направил извод, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните. В тази насока са съобразени предприетите от двете договарящи дружества действия за уреждане на отношенията помежду им – издаденото от ответника кредитно известие и връщането на сумата от 5 000 лева, а след получаване на отправената от купувача по договора – ищец в процеса нотариална покана, в която изрично е отразено, че се иска връщане и на останалата авансово платена цена на стоките – 21 176.44 лв. поради прекратяване на договора по взаимно съгласие, ответникът е върнал още 3 000 лева. Не е споделен доводът на ответника във връзка с неспазена писмена форма за прекратяване на договора по взаимно съгласие, по съображения, че чл.9 от договора предвижда такава форма за действителност само при неговото изменение или допълване.
Решаващият въззивен състав е възприел становището на първата инстанция, че след приспадане на преведените от ответника суми и стойността на доставения бетон, сумата от 18 176.44 лв. подлежи на връщане от ответното дружество поради отпадане на основанието за плащането й, но след извършеното от първата инстанция съдебно прихващане със сумата 6 000 лв. – неустойка/ с констатация, че уважаването на възражението за прихващане в тази част не е обжалвано/, остават дължими 12 176.44 лв. до който размер е основателен иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД. Потвърден е и първоинстанционният съдебен акт в частта относно обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 391.62 лв.
За неоснователни са счетени доводите на ответника/сега касатор/, че процесния договор е прекратен едностранно от ищеца поради отказ, каквато възможност е била предвидена, поради неустановяване наличието на писмено предизвестие от страна на ищеца, респ. получаването на такова от страна на ответното дружество. Този извод е обосновал и отхвърляне на възражението за съдебно прихващане с претендираната от ответника неустойка по чл.8 от договора в размер на 11 235.28 лв., дължима от неизправната страна при едностранно прекратяване на облигационната връзка.
Въззивният съд не е възприел и възраженията на дружеството –продавач за спиране строителството на обекта, за който е било договорено доставянето на бетон, а направеното искане за спиране производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК/ с оглед представената във въззивното производство искова молба/ е счетено за неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след конкретна преценка на всички релевантни факти и доказателства, съобразявайки и издаденото от ответното дружество /сега касатор/ кредитно известие. В решението липсва изрично произнасяне по правните въпроси, свързани със значението и правните последици от издаването на кредитно известие, така както са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. От друга страна, въпросите се основават изцяло на невъзприетите от въззивния съд доводи на [фирма] за едностранно разваляне на договора от страна на ищеца-купувач, поддържани и в касационната жалба в подкрепа на основанията за касиране по чл.281 ГПК. По този начин е допуснато отъждествяване на основанията за допускане на касационно обжалване с общите основания по чл.281, т.3 ГПК, което е недопустимо. В този смисъл е и цитираното по-горе тълкувателно решение, задължително за съдилищата в Република България.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по поддържаната допълнителна предпоставка, а именно, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 100 лева – разноски, съгласно приложения към отговора по чл.287 ГПК договор за правна защита и съдействие.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Шуменския окръжен съд постановено на 21.11.2013 г. по в.гр.д. № 192/2013 год.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „ФАСТ Б.” О. сумата 100/сто/ лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: