4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
София17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 759/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя Г. У., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 111 от 10.05.2010 г. по в.гр.д.№ 158/2010 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 858 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 836/2009 г. на Районен съд – Хасково за уважаване на предявените от [фирма],[населено място] искове за заплащане на следните суми: 15 773.52 лв., представляваща стойността на извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва от 23.09.2009 г. и лихва за забава в размер на 1 051.48 лв. върху главницата от датата на издаването на всяка една от фактурите в периода от 04.09.2008 г. до 25.02.2009 г., ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло. Касаторът счита за необосновани изводите на въззивния съд за релевантността на заявките за маршрута и отразените в товарителниците изминати километри. Счита се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд, без да се произнесе изрично по истинността на оспорените документи, е приел за недоказано оспорването, предвид осчетоводяването на фактурите.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими процесуалноправни и материалноправни въпроси: за приложението на чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК; за възможността възражението за прихващане да се основава на неизискуемо насрещно вземане; за доказателствената стойност на фактура за транспортни услуги по договори за превоз, когато тя е съставена преди извършване на самата услуга и преди съставяне на документите във връзка с превоза – товарителници, пътни листове и др.; за доказателствената стойност на товарителница при невярно отразяване на изминато разстояние; осчетоводяването на фактурата води ли до извод за основателност на претендираното вземане по главния иск. Касаторът поддържа, че произнасянето по тези въпроси от ВКС е от значение за точното приложение на закона, а по отношение на втория процесуалноправен въпрос се поддържа и необходимост от произнасяне, с оглед значението му за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на обжалването по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е приел за доказано съществуването на валидни облигационни отношения между страните за извършване на транспортни услуги, за които са издадени осем броя фактури, на обща стойност 15 773.52 лв., надлежно осчетоводени от ответното дружество/ сега касатор/, но незаплатени. Преценени са и останалите документи във връзка с заявяването на конкретните услуги, съставените товарителници и пътни листове по съответните направления, както и липсата на направени възражения от страна на ответника относно маршрута, отразени километри и цени на километър пробег. Независимо от липсата на подпис за получател на услугите в съставените от ищцовото дружество фактури, решаващият състав е направил извод за доказаност на договори за автомобилен транспорт, предвид реквизитите на представените товарителници, както и пътните листове за съответните дати, маршрути и изминати километри. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за неуспешно проведено оспорване истинността на документите, а възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно по съображения, основани на недоказаност на насрещно ликвидно и изискуемо вземане.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В основната част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се преповтарят инвокираните с касационната жалба основания за касационно обжалване, като именно с тях са обосновани и посочени правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които според касатора са обуславящи изхода на спора. Съобразявайки задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които липсва припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на въззивното решение, не може да се приеме, че в случая е налице основната предпоставка за достъп до касация. Законосъобразността на обжалвания съдебен акт не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК, а само в случай, че бъде допуснато касационно разглеждане на делото. От друга страна, дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК, позоваването само на част от предвиденото в т.3 на чл.280 ГПК допълнително основание, е недопустимо. Видно от приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът е мотивирал искането с необходимостта ВКС, произнасяйки се по формулираните правни въпроси, да осигури точното и правилно прилагане на закона. Според т.4 от цитираното Тълкувателно решение, точното приложение на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Затова е недопустимо позоваването само на част от посоченото основание.
По отношение на процесуалноправния въпрос – относно изискуемостта на насрещното вземане, на което е основано възражението за прихващане, макар касаторът да се позовава и на двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обжалването не може да се допусне. Този въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като произнасяйки се по възражението за прихващане въззивният съд е аргументирал становището си за неоснователността му и с недоказаност на насрещното вземане. Що се касае до вида на защитата на ответника – дали може да се брани с възражение за прихващане или само с насрещен иск, този въпрос не е преценяван от решаващия състав и затова е извън обхвата на настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 111 от 10.05.2010 г. по в.гр.д.№ 158/2010 г. на Окръжен съд – Хасково решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: