4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№770
София05.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 403/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 9 от 29.12.2010 г. по в.т.д.№ 70/2010 г. на Окръжен съд – Разград, с което след отмяна на решение № 319 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 833/2009 г. на Районен съд – Разград, дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 15 306 лв./главница и обезщетение за забава/, ведно със законната лихва върху главница от 10 728.46 лв., считано от предявяване на иска – 02.02.2008 г., до окончателното изплащане и 2 260.99 лв. – разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. К. счита, че като превозвач не следва да носи отговорност по чл.67 З. за повреждането на товара, тъй като произшествието е настъпило поради счупване на носещи елементи, което не би могло да бъде избегнато от водача на товарния автомобил.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е прознесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и, че е налице противоречиво решаване на спора от съдилищата.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, е изразил становище за недопускане до касационен контрол, предвид липсата на формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и мотивиране на поддържаните основания с неправилността на съдебния акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Разград, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е направил извод за основателност на предявения от застрахователното дружество регресен иск срещу причинителя на вредата, с правно основание чл.402/отм./ ТЗ, както и на иска за обезщетение за забава, за период от три години преди предявяване на исковата молба. Прието е, че в случая именно превозвачът отговаря за погиването на товара съгласно чл.373 ТЗ и с оглед задълженията на водача на товарния автомобил за укрепване на товара и проверка на видимото състояние на товара и опаковката/ чл.58 и 59 от Закона за автомобилните превози- З./, предвид липсата на вписани в товарителницата възражения от превозвача относно посочените обстоятелства.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на ответното дружество за освобождаването му от отговорност съгласно чл.68 З., тъй като не са налице предвидените в закона основания и липсва уведомление до изпращача за недостатъци на опаковката.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, които са разрешени в обжалваното решение и които са от значение за изхода на делото. Видно от съдържанието на изложението, въведените доводи са относими изцяло към твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт, която обаче не подлежи на проверка във фазата по селекция на касационните жалби.
Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е формулиран от касатора точно и ясно, като извън правомощията на ВКС е да извежда този въпрос от твърденията в жалбата и в приложението към нея. Непосочването на значим за делото правен въпрос е достатъчно, за да обоснове недопускане до касация.
Независимо от липсата на основната, обща предпоставка за достъп до касация, в случая само бланкетно е цитирано допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – че произнасянето по делото би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Що се касае до алтернативно поддържаното основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК/заявено също бланкетно/, следва да се има предвид, че противоречивите решения на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, не формират съдебна практика, тъй като не са влезли в сила. В този смисъл е и т.3 от цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 122.70 лв., съгласно представения с отговора договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 9 от 29.12.2010 г. по в.т.д.№ 70/2010 г. на Окръжен съд – Разград.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 122.70 /хиляда сто двадесет и два лева и седемдесет стотинки/лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: