3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.769
София05.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 919/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/ в несъстоятелност/ [населено място] срещу решение № 237 от 12.05.2011 г. по т.д.№ 393/2011 г. на Апелативен съд – П., с което след отмяна на решение № 52 от 11.02.2011 г. по т.д.№ 422/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част, е определена датата 30.04.2001 г. като начална дата на неплатежоспособността на [фирма].
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като дружеството не е спряло плащанията през периода от м.април 2001 г. до 2010 г. , а що се касае до установените от експертизата коефициенти на бърза и незабавна ликвидност и за финансова автономност, те се дължат на сезонния характер на работата, а и още през 2004 г. тези показатели са значително завишени. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и определяне на нова начална дата на неплатежоспособността – 11.05.2010 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос – към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособността и дали това е датата на последното плащане или датата, към която е настъпила обективна невъзможност за длъжника да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 481/10.04.2003 г., решение № 64/09.02.2005 г. и решение № 147/05.03.2004 г., а от друга страна са налице и основанията по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.2 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение, с което за начална дата на неплатежоспособността на дружеството – длъжник е определена датата 30.04.2001 г., въззивната инстанция е отчела наличието на безспорно доказаното от молителя неплащане на процесното задължение с падеж 30.04.2001 г. и липсата на доказателства, че това неплащане се е дължало на временни затруднения, или че длъжникът е разполагал към датата на неизпълнението с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. При постановяване на решението решаващият съдебен състав е преценил конкретните писмени доказателства и приетата, неоспорена икономическа експертиза относно коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, които за 2001 г. са под единица, както и отрицателните коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост на дружеството – длъжник. Направен е извод, че още към настъпилия на датата 30.04.2001 г. падеж на задължението за плащане на сумата 400 000 лв., дружеството [фирма], при настъпилата негова декапитализация, изобщо не е било в състояние да изпълни това свое задължение, като декапитализацията е продължила и през следващите години.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора правен въпрос, свързан с начина за определяне на началната дата на неплатежоспособността, безспорно е значим за делото. Независимо обаче от наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени допълнителното основание по т.2 от същата разпоредба. Приложените решения на ВКС, на които се позовава касатора, не доказват противоречиво разрешаване на този правен въпрос, предвид конкретните обстоятелства по отделните дела. В трайната и непротиворечива практика на ВКС се приема, че неплатежоспособността на търговец по чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни свое парично задължение по търговска сделка следва да се преценява с оглед на цялостното му икономическо и финансово състояние. Преценката на съда при оборване на презумпцията по ал. 2 на чл.608 ТЗ също е обусловена от коефициентите за ликвидност, с оглед определяне на обективното икономическо състояние на длъжника към съответните дати и за изясняване към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. В този смисъл е и задължителната за долустоящите инстанции практика на ВКС / така, напр. решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г., ІІ т.о./ и липсват данни, въз основа на които да се обоснове извод за отклоняване на решаващата инстанция от нея.
Като неоснователно следва да се прецени и алтернативно поддържаното основание за допускане касационно разглеждане на делото по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая не са налице предпоставки за промяна в трайната практика на касационната инстанция по поставения правен въпрос, нито за различно тълкуване относно момента, към който са установени предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 12.05.2011 г. по т.д.№ 393/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: