4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№952
София28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 710/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 802 от 25.04.2012 г. по в.гр.д. № 677/2012 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5342 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 8497/2011 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІІ състав за уважаване на предявен от ЕТ”З.-96- З. П., [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ не дължи на [фирма] сумата от 14 803.72 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 07.11.2010 г. до 05.05.2011 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № 21028229.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно правната възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати при установен нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване. Твърди се, че съществуващата практика на ВКС, с която се отрича такава възможност, следва да бъде променена, като се даде ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приети и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е подробно мотивирано от касатора.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Варненски окръжен съд е приел за недоказани твърденията на електроснабдителното дружество за констатирано вмешателство по схемата на средството за търговско измерване, респ. за неточно измерване на потребената от абоната ел.енергия, с оглед характера на протокола за извършена проверка, неподписан от титуляра на абонатния номер, който не се ползва с материална доказателствена сила. Освен това, въззивният съдебен състав е съобразил и трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК /част от която цитирана в решението/, съобразно която, клаузите от общите условия, предвиждащи едностранна корекционна процедура са нищожни поради липса на законова възможност за корекция и въвеждане на обективна отговорност извън пределите на имуществената отговорност по чл.82 ЗЗД, което от своя страна влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос действително е важен за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на решаващия съдебен състав. Видно от съобразителната част на атакувания съдебен акт е, че въззивният съд е изградил изводите си, позовавайки се и на липсата на надлежни доказателства, установяващи твърденията на ответното дружество /сега касатор/ за неточно измерване на потребената от абоната електрическа енергия. В тази насока са преценени релевантните доказателства и подробно е обсъдена регламентацията на договорните отношения между страните, съдържащи се в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], издадени на основание чл.98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР на 06.04.2009 г., в сила към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване. След като произнасянето на въззивния съд по формулирания правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, като недоказано следва да се прецени и поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид последователната практика на ВКС относно невъзможността доставчикът на ел.енергия да извършва едностранни корекции на сметката на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период и за нищожност на съответните клаузи на ОУ, уреждащи едностранна корекционна процедура. Освен цитираните от въззивния съдебен състав касационни решения, в този смисъл са и решение № 26 от 04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г., ІІ т.о., решение № 57 от 28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., І т.о. и др., като тази практика се споделя и от настоящия съдебен състав.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 802 от 25.04.2012 г. по в.гр.д. № 677/2012 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: