4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
С., 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 14/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 72 от 20.09.2012 г. по т.д. № 203/2012 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 456 от 29.05.2010 г. по т.д. № 459/2010 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.694 ТЗ за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че [фирма] не му дължи сумата от 622 601 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна и уважаване на предявения установителен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице необходимост от развиване на практиката, тъй като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът, „следва ли да се приеме, че има реално изпълнение на СМР, след като самият изпълнител не е осчетоводил актовете си за СМР, не е издал фактури за извършени СМР, не е отразил каквито и да е вземания по договора за изработка в собствения си баланс”. По този въпрос се поддържа и допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г., ТК на ВКС. В изложението е формулиран и процесуалноправен въпрос относно кредитирането на оспорени по отношение на датата частни документи, за които е доказано, че не са отразени своевременно в счетоводството на дружеството – издател, като се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че след прекратяване на договорните отношения между Евро холидейс” АД и [фирма] – главен изпълнител на хотелски комплект”Сън сендс сити” [населено място], в резултат на постигната между страните по делото пряка договореност по договор от 05.01.2008 г., на [фирма] е възложено изпълнение на СМР, касаещи електрическите и нисковолтовите инсталации на обекта; приел е, че на 15.09.2008 г. между страните е подписано споразумение, в което са уточнени видовете изпълнени СМР, обективирани в седем броя актове обр.19, тяхната стойност, размера на заплатената сума и остатъка, следващ да се издържи – 662 601 лв., при разсрочено плащане до 31.12.2008 г. Поради неплащане на сумата, след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството- възложител на работата, вземането е предявено и включено в списъка на приетите вземания.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е позовал освен на съставеното между страните споразумение, подписано от надлежни представители на двете търговски дружества, удостоверяващо изпълнението на договорените видове СМР, техния размер и размера на вземането, така и на останналите писмени доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза.
За ирелевантни към изпълнението по договора и задължението за плащане са счетени липсата на издадени данъчни фактури и липсата на отбелязване в счетоводството на дружеството – изпълнител, тъй като това би съставлявало нарушение на финансовата дисциплина, но не рефлектира върху валидността на облигационните отношения между страните, нито върху възникналите задължения за плащане на възнаграждение за изпълнените СМР. В тази насока, като неоснователни са преценени оплакванията на въззивника/сега касатор/, поддържани в подадената въззивна жалба.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпрос не могат да обосноват наличието на основната предпоставка за допускане на обжалването. Съобразявайки мотивите към решението, следва да се приеме, че въпросите, касаещи доказателствената сила на частните свидетелствуващи документи и доказателствената сила на счетоводните записвания, не са решаващи за формираната воля на съда по предявения от длъжника иск за признаване несъществуването на прието от синдика вземане към дружеството – изпълнител/сега ответник по касация/.
Изводите на решаващия състав по спорното материално право са изведени след цялостна преценка на доказателствения материал, акцентирайки върху подписаното между страните споразумение, в което са уточнени видовете изпълнени СМР, съобразно съставените и подписани седем броя актове обр.19, тяхната стойност, както и размера на неизплатеното на изпълнителя възнаграждение за приетите СМР, с уговорено разсрочено плащане на тази сума, равна на цената на иска. След като решението не е основано единствено на актовете обр. 19, то въпросът относно тяхната доказателствена сила, не е значим за изхода на спора. От друга страна, не би могло да се поддържа, че оспорването на датата на тези частни документи съставлява оспорване по реда на чл.193 ГПК, тъй като датата на издаването им не се обхваща от формалната доказателствена сила, а при оспорване, тези документи се преценяват наред с останалите доказателства по делото, което е съобразено от въззивната инстанция.
Изразеното от решаващия състав становище по релевирани с въззивната жалба възражения за липсата в счетоводството на изпълнителя на счетоводни записвания и доводите, касаещи доказателствената сила на търговските книги, не е обусловило обективираната в решението воля на съда относно съществуването на вземането на ответника, включено в списъка на приетите вземания. Не би могла да се приеме като приложима, по аргумент от обратното, практиката на ВКС във връзка с доказване фактическото приемане на изпълнени СМР – с подписване и осчетоводяване на издадена данъчна фактура, тъй като в случая между страните има подписано споразумение, имащо характер и на установителен договор, подробно коментирано от въззивния съд и съобразено при постановяване на решението.
Независимо от недоказаност на основната предпоставка за достъп до касация, не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тълкувателната практика на ВКС по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значимият за изхода на делото въпрос би имал значение за точното приложение на закона и за развитието на правото при нова правна уредба, която е непълна или неясна или при необходимост за изоставяне на дадено неправилно тълкуване, или за даване на ново правно разрешение в резултат на променени обществено икономически условия в страната. Тези предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 72 от 20.09.2012 г. по т.д. № 203/2012 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: