5
Р Е Ш Е Н И Е
№174
София04.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 17/2012 година
Производството е по чл. 47, т.2, т.3 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], иск за отмяна на решение от 12.09.2011 г. по ВАД № 52/2010 г. на АС при БТПП в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 20 294.98 лева, съставляваща договорна неустойка за забава за периода от 19.06.2009 г. до 11.01.2010 г. и разноски по делото в размер на 2 707.59 лв.
В исковата молба се поддържа, че са налице посочените отменителни основания по: чл.47, т.2 ЗМТА – арбитражното споразумение е недействително; по чл.47, т.3, предл.1 ЗМТА – предметът на спора не подлежи на арбитраж, тъй като правилата на материалноправния договор се разпростират в рамките на стоков кредит до 60 000 лв. и след като с процесните фактури този стоков кредит е надвишен, то арбитражната клауза би следвало да се счита за дерогирана; по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА -арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България поради присъждането на неустойка, чийто размер надвишава главницата, въз основа на уговорка за неустойка, накърняваща добрите нрави/ чл.26, ал.1 ЗЗД/ и по чл.47, т.6 ЗМТА – образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА и на Правилника на АС при БТПП, тъй като: арбитърът М. Жабинска не фигурира в състава на АС; допуснатата съдебно-техническа експертиза е изпълнена от в.л. А. Л., а не от първоначално определеното вещо лице М. Балкански, без да е налице акт на АС за замяна на назначеното вещо лице.
Ответникът [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на ищеца във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
С решение от 12.09.2011 г. по ВАД № 52/2010 г. на АС при БТПП [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 20 294 лв., съставляваща неустойка за забава – за неизпълнение на задължението на купувача да заплати на продавача цената на стоката по чл.11 от сключения на 09.04.2009 г. рамков договор за продажба на стоки, за периода от 19.06.2009 г. до 11.01.2010 г. АС е приел, че е компетентен да реши спора, имащ за предмет парични вземания, предвид чл.12 от договора между страните и по арг. от чл.19 ГПК, като е констатирано, че компетентността на АС при БТПП и на решаващия орган не са оспорени по реда на чл.26, ал.3 от Правилника на АС при БТПП.
Отмяната на решението на поддържаните основания по чл.47, т.2 и т.3, предл.първо от ЗМТА е обоснована с твърдяна недействителност на арбитражното споразумение, което обаче не е конкретизирано, независимо от дадените указания на ищеца, както и с доводи, че предметът на спора не подлежи на арбитраж. В случая липсват данни, от които да се изведе извод за невалидност на арбитражното споразумение между страните, обективирано в чл. 12 от договора, сключен на 09.04.2009 г. От друга страна, в рамките на предвидения в чл.20, ал.1 ЗМТА преклузивен срок ответникът /сега ищец/ не е направил възражение за некомпетентност на арбитражния съд. Пропускът за оспорване с възражение съществуването или действителността на споразумението за арбитраж, стабилизира компетентността на абритражния орган и той следва да се счита за овластен да разреши материалноправния спор, с който е сезиран. Неоснователността на иска на посочените основания следва да бъде мотивирана и с разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА съгласно която арбитражното споразумение се смята за сключено дори и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отразено в протокола за арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. В случая липсва такова оспорване на компетентността, което правилно е констатирал и арбитърът при постановяване на решението.
Не може да се приеме, че е налице поддържаното основание по чл.47, т.3, предл.второ ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. Употребеното от законодателя понятие „обществен ред” включва императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Република България, присъщи на гражданския процес – напр. принципите, свързани с изискванията за законност, за равнопоставеност на страните в процеса, за правото на справедлив процес и състезателното начало. Когато при разглеждането на абритражното дело и постановяване на решението е нарушена свръхповелителна норма от публичен характер, или е накърнен основополагащ принцип, решението би било несъвместимо с обществения ред.
Уважаването на предявен осъдителен иск за договорна неустойка, обезпечаваща изпълнение на задължението на купувача за заплащане цената на доставени стоки в рамките на уговорените срокове, не би могло да се квалифицира като основание за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, тъй като искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.11 от договора между страните, не е недопустим, а от друга страна не се касае за нищожност на неустоечна клауза, предвид постановките и на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Останалите доводи на ищеца, свързани с начина и базата за определяне на мораторната неустойка, са въпроси, които арбитражният орган е разрешил в рамките на своята правораздавателна дейност, включително и с приложение на материалния закон – чл.92 ЗЗД. Законосъобразността и обосноваността на фактическите и правни изводи на арбитражния орган не подлежат на проверка и преценка в производството по иска за отмяна на арбитражното решение.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.6 ЗМТА, настоящият състав приема за недоказани доводите на дружеството – ищец. Това основание би било налице при доказване, че при образуването на арбитражния съд или по отношение на арбитражната процедура не е съобразено споразумението между страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА – когато не са приложени разпоредбите на този закон. Видно от данните по приложеното арбитражно дело, то е разгледано по Правилника за ускорени производства, предвид изричната воля на страните в клаузата за арбитраж/ чл.12 от материалноправния договор/ от арбитър М. Жабинска.
Независимо от предоставената на ищеца възможност за доказване твърденията в исковата молба, че посоченият арбитър не е фигурирал в списъка на арбитрите в АС при БТПП към момента на разглеждане на делото и постановяване на арбитражното решение, такива доказателства не са ангажирани.
Останалите доводи на ищеца за допуснати от арбитражния орган процесуални нарушения при разглеждане на делото и при постановяване на арбитражното решение, не се включват в хипотезата на чл.47, т.6 ЗМТА. Извън правомощията на ВКС е да упражнява инстанционен контрол върху арбитражното решение, вкл. и да преценява законосъобразността на извършени от арбитъра процесуални действия във връзка с допускане, събиране и преценка на доказателствата.
По изложените съображения, предявения иск за отмяна на решението на АС при БТПП по ВАД № 52/2010 г., на основание чл.47, т.2, 3 и 6 ЗМТА е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл.47, т.2, т.3 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 12.09.2011 г., постановено по ВАД № 52/2010 г. на Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 20 294.98 лева, съставляваща договорна неустойка за забава за периода от 19.06.2009 г. до 11.01.2010 г. и разноски по делото в размер на 2 707.59 лв., като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: