6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№618
София.04.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 947/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Я. Д., срещу решение № 1688 от 02.08.2013 г. по гр.д. № 2090/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав, с което е потвърдено решение № 1189 от 21.02.2013 г. по гр.д. № 16881/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, 1 състав за отхвърляне на предявените срещу ЗАД [фирма] искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 31 000 лева за настъпило на 11.04.2011 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на л.а.”Ситроен”, модел „Ц-Косер” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.12.2011 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 1 360 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2011 г. до 08.12.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски. Твърди се, че произведеният в заводите на „Ситроен” – Франция лек автомобил е фабрично оборудван с електронна кодирана система на запалителната уредба/имобилайзер/ и е разполагал с изправна алармена система към датата на настъпване на застрахователното събитие. Изразява се несъгласие с извода на съда за основателност на отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение и за незачитане на показанията на свидетеля М., установил по категоричен начин поставянето на допълнителна сигнално-охранителна/алармена/ система на автомобила. Освен това касаторът счита, че наличието на такава алармена система има значение единствено относно сключването на застрахователния договор, а не и за носенето на риска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните материалноправни въпроси: „1. Могат ли Общите условия на застрахователя да налагат условия – модалитети за пораждане на действието на застрахователния договор? Нищожни ли са такива клаузи?; 2. Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования по чл.38, т.1 от ОУ да постави сигнално-охранителна система за процесното МПС при условие, че фабрично е оборудвано с електронна кодирана система на запалителната уредба/имобилайзер/ и основание ли е за отказа да бъде заплатено застрахователно обезщетение по смисъла на чл.211, т.2 от КЗ и 3. Трябва ли застрахователят да докаже, че има причинно-следствена връзка между поставянето на допълнителна сигнално-охранителна система и настъпилото застрахователно събитие”. По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по въпрос № 2 се твърди и наличие на противоречива практика на съдилищата, с позоваване на въззивно решение по в.гр.д. № 8027/2013 г. на СГС, без данни за влизането му в сила.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Д. С., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита, че въззивният съд правилно е преценил, че неизпълнението на задължението на застрахования за поставяне на аларма на процесния автомобил е значително с оглед интересите на затрахователя и попада в хипотезата на чл.211 т.2 КЗ, обосноваваща възможност за застрахователя да откаже изплащането на застрахователното обезщетение. Съображенията са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора, е направил извод за основателност на отказа на застрахователното дружество да заплати застрахователно обезщетение поради доказано в процеса неизпълнение на поставеното като задължително изискване за покриване на рисковете по клаузи „Пълно каско” – наличието на монтирана и изправна сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режима на работа на същата и звукова сигнализация, което изискване не се отменя от наличието на имобилайзер на автомобила. Становището на съда за неизпълнение на вмененото задължение на застрахования по чл.38.1 от Общите условия е формирано след преценка на свидетелските показания на М. М., данните в попълнените от ищеца документи /заявление и сведения/ във връзка с настъпването на риска, заключението на автотехническата експертиза и две удостоверения от [фирма]. Прието е, че установеното от свидетеля М. обстоятелство – за наличието на отделно дистанционно за алармата на процесния автомобил противоречи на останалите доказателства, включително и на посоченото от самия ищец в сведение от 08.06.2011 г., което е в смисъл, че не е поставена допълнителна алармена система на автомобила, защото ищецът е смятал, че монтажът й ще наруши правилното функциониране на електрониката. В подкрепа на извода за липса на такава алармена система е изтъкнато и обстоятелството, че в приемо-предавателния протокол от 12.04.2011 г. не е описано дистанционно, а само заявените и при сключване на застраховка два броя ключове. Възприети са и показанията на свидетелката Г., подписала протокола от името на застрахователя.
В съобразителната част към решението са изведени подробни правни изводи, свързани с приложението на чл.211, т.2 КЗ. Изразено е принципното разбиране, че неизпълнението на задълженията на застрахования ще е значително, само ако това задължение е било свързано с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на вредите от събитието и осигуряване на възможност за доказване на събитието. Прието е, че в случая монтирането на допълнителна сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режим на работа и звукова сигнализация и поддържането й в изправност е пряко свързано с ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие поради допълнителната защита на застрахования автомобил, освен фабрично монтирания имобилайзер. Според въззивния съд, тази допълнителна защита е в интерес на застрахователя, тъй като намалява вероятността от настъпване на покрит от застраховката ”Пълно каско” риск и неизпълнението на задължението на застрахования следва да се прецени като значително по смисъла на чл.211, т.2 КЗ и съответно основание за отказ за изплащане на претендираното обезщетение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема за недоказани поддържаните основания за допускане на обжалването.
Поставеният от касатора правен въпрос, свързан с приложение на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ и за това кое неизпълнение на задълженията на застрахования е „значително, с оглед на интереса на застрахователя” безспорно е значим за изхода на делото. Не би могло обаче да се приеме, че е налице поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на обжалването, а именно, че произнасянето по този правен въпрос би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Независимо от бланкетното позоваване на това допълнително основание, което е достатъчно за отхвърляне на искането за достъп до касация, следва да се посочи, че принципно произнасяне по този въпрос е налице в задължителна за съдилищата практика на ВКС – така например, в решение по т.д. № 1031/2011 г., I т.о. на ВКС, надлежно публикувано. Дадените от съдебния състав на ВКС разрешения са в смисъл, че в случаите, обхванати от чл.211, т.2 КЗ, застрахованият бездейства по отношение на задължения, установени в закона, или поставени в негова тежест с конкретни клаузи в договора, неизпълнението му е виновно и се намира в пряка причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие или директно е довело до настъпване на последното, както и, че когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното неизпълнение на тези задължения следва да се преценява като значително с оглед на интереса на застрахователя. Изразеното от въззивния съд разбиране по приложението на посочената разпоредба е в съответствие с цитираната практика по чл.290 ГПК, при отчитане на конкретните данни по спора и вида на неизпълнението на вмененото на застрахования задължение. Предвид вече даденото разрешение на правния въпрос, което се споделя и от настоящия съдебен състав, не би могло да бъде обосновано наличието на поддържаната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени и алтернативно поддържаното от касатора допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1, доколкото липсват данни за влизане в сила на приложеното въззивно решение.
Останалите правни въпроси са относими към правилността на атакувания съдебен акт, която не би могла да се преценява в настоящото производство по селекция. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/9.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, следва изрично да се отрази, че първият правен въпрос, свързан с валидността на клаузата на чл.38.1 от ОУ на застрахователя е основан на въведени за пръв път твърдения на касатора за неравноправност на тази клауза, на основание чл.146, ал.1, вр. ал.2, пр.последно и чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, което е недопустимо. В случая не се касае за задължение за съда служебно да следи за валидността на договора, тъй като не се касае за договорна клауза, на която да е основан предявеният главен иск.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 485 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1688 от 02.08.2013 г. по гр.д. № 2090/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав.
ОСЪЖДА Х. П. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата 1 485 лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: