О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.144
Софияq 23.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 48/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 1755 от 19.08.2013 г. по гр.д. № 494/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 247/2012 г. е постановено: разваляне, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД сключения на 01.06.2009 г. с нотариален акт № 109, том ІІ, рег. № 1797, дело № 276/2009 г. на нотариус с рег.№ 494 между [фирма] и М. К. и Д. Д. К. договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор 61813.454.364.9.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] от 2006 г., с адрес на имота [населено място], „Б. борика” блок 1I, ет.4, ап.401; дружеството е осъдено да върне на М. и Д. К., ирландски граждани, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД платената цена на апартамента по разваления договор в размер на 93 991.26 евро, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г.; дружеството е осъдено, на основание чл.88, ал.1, предл.2 от ЗЗД да заплати на ищците сумата 7 295 евро за платено обзавеждане на апартамента; сумата 2 294.69 евро за платени разноски по нотариално прехвърляне на собствеността на апартамента и сумата 670 евро за платено членство в „Л. А.” – следпродажбено обслужване по отношение на апартамента, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.05.2012 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, ищците не са установили, че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, както и, че поради забавата на длъжника изпълнението на задължението е станало безполезно. Твърди, че от тълкуването на волята на страните по т.5 от нотариалния акт следва извод, че липсва уговорено разваляне на договора поради неснабдяване в срок с удостоверение за въвеждане в експлоатация. От друга страна касаторът счита, че строителството реално е завършено и е издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, което сочи на незначителност на неизпълнението и обуславя неоснователност на иска за разваляне на договора за продажба, от което произтича и неоснователност на останалите осъдителни искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: „1. Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, както и на сключения между страните нотариален акт при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка; 2. Как следва да се зачитат изявленията на страната относно факти, неизгодни за нея и релевантни за спорното право и какво значение имат като доказателствено средство; 3. Има ли право купувачът да иска разваляне на договора за продажба , ако някой от елементите на фактическия състав на развалянето не е налице и следва ли да се допуска разваляне на сделката при положение, че не е доказана безполезност, а изпълнение на задължението е все още възможно; 4. Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора; 5. Забавата в издаването на Акт образец 16 за сграда 4 категория съществено неизпълнение ли е и може ли да бъде основание за разваляне на нотариален акт на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД при положение, че страните са уговорили за това неизпълнение продавачът да дължи неустойка и 6. Чия е доказателствената тежест за установяване на плащане и получаване на това плащане с оглед доказване на изпълнение при задължение”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешавани от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По първия правен въпрос се поддържа т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ІІ т. о. и ППВС № 3/73 г.; по втория въпрос се поддържат допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 1329 от 11.07.1995 г. по гр.д. № 2372/2004 г., ВС, V г.о. и решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д. № 687/2001 г., ВКС, ІІ г.о.; по третия въпрос касаторът се позовава на решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г., ВКС, І т.о.; по четвъртия въпрос – на ППВС № 3/73 г., на решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 999 от 24.10.1995 г. по гр. д. № 737/95 г. на ІІ г. о.; по петия въпрос се поддържа т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на първоинстанционното решение по делото, постановено от Окръжен съд-Благоевград / гр.д. № 247/2012 г./, а по последния въпрос – на решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр.д. № 673/2009 г., І г.о.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ц. М., оспорват искането за достъп до касация, а по същество считат въззивното решение за правилно. Подробни съображения в подкрепа на становището са развити в писмен отговор, подаден по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С оглед цената на отделните обективно кумулативно съединени искове, жалбата е недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по осъдителните искове за сумата 2 294.69 евро – разноски по нотариално прехвърляне на имота и за сумата 670 евро – заплатена от ищците за членство във „ Л. А.” – следпродажбено обслужване. Цената на тези искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, поради което касационното производство е недопустимо.
В останалите части касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав е приел, че дружеството не е изпълнило визираното в т.5 от нотариалния акт задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на апартаментния комплекс, което не е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД, с оглед интереса на ищците. Те са закупили апартамент, който макар и самостоятелна недвижима вещ, е функционално, архитектурно и експлоатационно свързан с целия комплекс „С. Моунтин”. Съобразявайки нормата на чл.177 ЗУТ съдът е счел, че липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация на апартаментния комплекс всъщност означава, че дружеството не е изпълнило задължението си да продаде апартамент, находящ се в жилищна сграда, изградена съгласно одобрени архитектурни книжа в апартаментен комплекс от затворен тип. Отчитайки, че задължението за снабдяване на строежа с удостоверение за ползване не е изпълнено и в дадения от ищците допълнителен срок, съдът е счел, че констатираното виновно неизпълнение на договорно задължение от дружеството и установените предпоставки за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, обуславят основателност на конститутивния иск и съответно основателност на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на платената от купувачите цена за апартамента в размер на 93 991.26 евро, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г.
По иска за заплащане на сумата 7 295 евро, съставляваща обезщетение за вреди – заплатена от ищците за обзавеждане на апартамента, въззивният съд е съобразил клаузата на чл.7.3 от предварителния договор за продажба, в която е уговорено задължение за купувачите да закупят от насрещната страна обзавеждане за апартамента преди прехвърляне на собствеността върху имота, като изпълнението на това условие е въведено като съществено условие за прехвърляне на собствеността. Макар, че съгласно представената по делото разплащателна разписка сумата е преведена на дружество с идентично наименование със седалище в Кралство Испания, въззивният съд е направил извод за дължимост на сумата, тъй като очевидно се касае за свързани лица, а от друга страна при неплащане на стойността на обзавеждането, не би се стигнало до подписване на окончателния договор, който е факт.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото.
С оглед мотивите на атакуваното решение следва да се приеме, че поставените касатора материалноправни въпроси под номер 1, 4 и 5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за тълкуването на сключените между страните предварителен и окончателен договор за продажба на процесния апартамент, както и за предпоставките за разваляне на договора, вкл. и при незначителност на неизпълнението, са пряко свързани с правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Отговорът на тези въпроси, даден в обжалвания съдебен акт е в резултат от извършената конкретна преценка на доказателствения материал по спора, като правилността на изводите, направени в резултат на тълкуване волята на страните, обективирана в посочените в решението договорни клаузи, е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби. При произнасяне по предпоставките за приложимостта на чл.87, ал.4 ЗЗД съставът на АС – София е съобразил релевантните обстоятелства към интереса на ищците от изпълнението на задължението на ответното дружество за въвеждане на имота в експлоатация – вид и предназначение на закупения имот, както и целта за закупуването, като обосноваността на извода, че това неизпълнение не е незначително, не може да се обсъжда в настоящото производство. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и ясното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281 ГПК.
Вторият и третият правни въпроси не са относими към настоящото дело, тъй като въззивният съд се е произнесъл по конститутивния иск с правно основание чл.87, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗД, а не в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, в която би имало значение дали поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредиторите.
Въпрос № 6 е относим към решението в частта за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците вреди в размер на 7 295 евро – разходи за обзавеждане на апартамента. Видно и от съображенията на касатора, с които е обосновано искането за допускане на касационно обжалване, те са относими изцяло към правилността на фактическите и правни изводи. В самото изложение е допуснато смесване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което, както е посочено и по-горе, е процесуално недопустимо. Доколко въззивният съд е формирал правилен извод за доказаност на твърдения от ищците разход за обзавеждане и съответно дали разплащателната разписка установява плащане на сумата по сметката на дружеството ответник /сега касатор/ е въпрос по съществото на спора и е свързан с обосноваността на този извод, а не с доказателствената тежест в процеса, в какъвто смисъл е поставения въпрос.
Предвид изложеното, формулираните от касатора правни въпроси не попадат в очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационно обжалване. След като не е доказана основната предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценяват допълнителните основания, поддържани по всеки един от въпросите.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1755 от 19.08.2013 г. по гр.д. № 494/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 247/2012 г. е развален, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД, сключения на 01.06.2009 г. с нотариален акт № 109, том ІІ, рег. № 1797, дело № 276/2009 г. на нотариус с рег.№ 494 между [фирма] и М. К. и Д. Д. К. договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор 61813.454.364.9.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] от 2006 г., с адрес на имота [населено място], „Б. борика” блок 1I, ет.4, ап.401, като дружеството е осъдено да върне на М. и Д. К., ирландски граждани, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД платената цена на апартамента по разваления договор в размер на 93 991.26 евро, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г., както и да заплати на М. и Д. К., на основание чл.88, ал.1, предл.2 от ЗЗД, сумата 7 295 евро за платено обзавеждане на апартамента, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] решение № 1755 от 19.08.2013 г. по гр.д. № 494/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав в останалата част, с която дружеството е осъдено да заплати на М. и Д. К. сумата 2 294.69 евро за платени разноски по нотариално прехвърляне на собствеността на апартамента и сумата 670 евро за платено членство в „Л. А.” – следпродажбено обслужване по отношение на апартамента, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.05.2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: