4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№956
София28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 608/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 712 от 03.05.2012 г. по в.т.д. № 6/2012 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1020 от 25.03.2010 г. по гр.д. № 4330/2009 г. на Районен съд – Варна, ХХV състав за отхвърляне на предявения срещу Л. А. Д. и Н. Т. Н.- Д. иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата 12 000 лв. – главница по запис на заповед от 27.06.2008 г., издаден от Л. Д. и авалиран от Н. Д..
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане или постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е изрично формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Твърди се, че при решаването на спора въззивният съд не е приложил правилно материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е постановено решение в противоречие с установената практика на ВКС. К. счита, че в процеса са доказани предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на неговия работник – Л. Д., както и размера на вредите, настъпили в резултат на причиненото от Д. пътно-транспортно произшествие, за което е ангажирана наказателната отговорност на работника по нохд № 642/2008 г. на РС –Търговище. Като допълнителни предпоставки за достъп до касация се сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество, че въззивното решение е правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Варна, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото и при спазване на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, І т.о., постановено по т.д. № 1048/2010 г., е приел, че одобреното в наказателното производство споразумение за извършено от Л. Д. престъпление по чл.343б, ал.1 НК не може да обуслови ангажирането на пълната му имуществена отговорност по чл.203, ал.2, пр.2 КТ, тъй като причинената на работодателя вреда не е елемент от фактическия състав на извършеното престъпление. Направен е извод, че след като не е установено възникването и съществуването на обезпеченото парично задължение по записа на заповед, респ. не са установени предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работника – издател на записа на заповед, за вреди, причинени на работодателя – ремитент, в хипотезата на чл.203 ал.2, рпр.едл.2 КТ, то и предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е неоснователен. Въззивният съд е изложил изрични съображения относно квалификацията на основанието за възникването на обезпеченото парично вземане, като е прието, че с оглед специалния правен режим за търсене на вреди от работника, причинени в резултат на престъпление, се изключва приложението на общия режим на непозволено увреждане.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, обосноваващи наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е посочен от касатора, като извън правомощията на касационния съд е да извежда такъв въпрос въз основа на доводите в жалбата и в приложението към нея. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото, съставлява достатъчно основание за отказ за допускане на касационно обжалване. От друга страна, правният въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. В случая, видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът обосновава твърдяно неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но те са различни от основанията за достъп до касация, съобразно очертаното от законодателя приложно поле на касационно обжалване. Предвидените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основна и допълнителни предпоставки за допускане на касационното разглеждане на делото не могат да се мотивират с неправилност на въззивното решение, или да се обосновават с общите основания за неправилност, като е недопустимо във фазата по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на правните изводи на въззивната инстанция. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 712 от 03.05.2012 г. по в.т.д. № 6/2012 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: