4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
С..28.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 783/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя Н. И., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 264 от 03.06.2010 г. по в.т.д.№ 560/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 243 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 3790/2009 г. на Районен съд – Варна, ІХ състав в частта, с която на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 7 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено превозно навло по договори за превоз от 04.09.2008 г., 09.09.2008 г. и 10.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2009 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Твърди се, че въззивният съд не е отчел обстоятелствата, свързани с различията между заявките – договори по кубатура, тонаж и размер на стоките/машини и кашони/ и действително натоварените и неправилно не е приложил договорната клауза на т.3 задължаваща шофьора да следи за съответствието на натоварената стока със заявката и съответно да информира дружеството – спедитор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими процесуалноправен и материалноправни въпроси: за приложението на чл.185 ГПК- за необходимостта документ, представен на чужд език да се придружава с точен превод на български език; за наличието на валидно възникнали облигационни отношения по договори за превоз, основаващи се на подписани между страните заявки-договори и за доказателствената сила на фактурата за съществуването и за размера на вземанията, предмет на специалния установителен иск, както и за приложимостта на Конвенцията за международен превоз на стоки, с оглед конкретните договорености между страните по превозния договор. По процесуалноправния въпрос се поддържа основанието за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на 4 броя решения на Върховния административен съд, а по материалноправните въпроси се поддържат основанията по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел за доказано съществуването на валидни облигационни отношения между страните по договори за превоз на товари, по силата на които [фирма], като превозвач, е поел задължението да извърши превоз на товари, при условията, посочени в трите заявки, срещу което [фирма], като спедитор, се е задължил да заплати превозно навло в посочените в заявките размери, на обща стойност 7 200 лв., в срок от 30 дни след получаване на оригинал на фактурата и ЧМР- товарителница, заверена от получателя на стоката. След прецизна преценка на доказателствения материал по делото, решаващият състав е направил извод за изпълнение на задълженията на превозвача и за получаването на товара. Независимо от предвидения в чл.6 от заявките отлагателен срок за плащането на навлото, въззивният съд е преценил като неоснователни възраженията на ответника за недължимост на претендираните суми, с оглед липсата на възражения или рекламации по отношение на товара при получаването му, осчетоводяването на процесните фактури от [фирма] и включването им в дневника за покупки, както и в справките-декларации за ДДС и издаването на фактури за извършени спедиторски услуги.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Приложното поле на касационно обжалване по посочените правни въпроси е обосновано с релевираните от касатора основания за неправилност на въззивното решение, като част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря доводите в жалбата, касаещи твърдяна необоснованост на съдебния акт, постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, а законосъобразността на обжалвания съдебен акт не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК, а само в случай, че бъде допуснато касационно разглеждане на делото. Затова не може да се приеме, че е налице основната предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК.
От друга страна, дори и да се счете за доказана общата предпоставка за достъп до касация по въпросите, свързани с изискуемостта на превозното възнаграждение и доколко преимуществено се прилага Конвенцията за международен превоз на стоки или конкретните договорености между страните, то следва да се има предвид, че изводите на решаващия съд са обусловени от извършена преценка на конкретни обстоятелства, включително и зачитането на доказателственото значение на редовно водените счетоводни и търговски книги на касатора, установено от приетата експертиза. Като недоказано следва да се прецени поддържаното допълнително основание за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решенията, на които се позовава касаторът, не са влезли в сила.
Що се отнася до хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставените материалноправни въпроси, в случая те не са налице. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо произнасянето по поставените правни въпроси от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при непълнота, неяснота или противоречия в закон или необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на ново законодателство. В този смисъл са задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.4 от цитираното тълкувателно решение. В случая, касаторът не е мотивирал надлежно това основание, като всъщност доводите се свеждат до твърдяна неправилност на фактическите и правни изводи на инстанцията по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 264 от 03.06.2010 г. по в.т.д.№ 560/2010 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: