4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.845
С..30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 432/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 19 от 06.01.2011 г. по в.гр.д.№ 2839/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 2350/12.07.2010 г. по гр.д.№ 2975/2008 г. на Пловдивския районен съд, V гр.състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 25 000 лв., представляваща част от получена без правно основание сума, в пълен размер на 41 907.34 лв. за служебно начислена ел.енергия по партидата на [фирма] за абонатен № 3229071 – Почивна станция, Слънчев бряг, за периода от 27.01.2006 г. до 27.07.20006 г. ; за сумата 400 лв. – част от общо дължимото обезщетение за забавено изпълнение на за периода от 25.10.2006 г. до 04.08.2008 г.; за сумата 5 000 лв. – част от получена без правно основание сума в пълен размер на 9 701.50 лв.- начислена лихва поради неплащане в срок на първата сума и иск за сумата 100 лв. – част от общо дължимо обезщетение за забавено изпълнение за периода от 25.10.2006 г. до 04.08.2008 г.
К., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по значими за изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпроси относно: получаването без правно основание на процесните суми от ответното дружество и задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Поддържат се и допълнителните основания по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – по материалноправния въпрос и т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по процесуалноправния въпрос. Налице е позоваване на решение по гр.д.№ 2977/2004 г. на Пловдивския окръжен съд и решение по в.гр.д.№ 613/2007 г. на Апелативен съд – П., както и на т.19 от ТР І 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Пловдивския окръжен съд е приел за недоказано твърдението на ищцовото дружество/сега касатор/, че заплатената сума за допълнително служебно начислена неотчетена потребена ел.енергия е получена от ответника без основание. Този извод е основан на преценката на събраните по делото доказателства относно начина на извършване на проверката на електромерните съоръжения, намиращи се в почивна база, собственост на ищеца, която е предоставена за ползване на трето лице – [фирма] и приетото от правна страна, че участвалото при проверката лице Д. А. е действало при условията на предприета чужда работа без пълномощие от страна на ползвателя. Поради това и отчитайки задължението на купувача на ел. енергия за осигуряване на достъп до средствата за търговско измерване, въззивната инстанция е счела за неоснователни доводите за неспазване на процедурата при констатираната нередовност на средствата за търговско измерване и начина на оформяне на констативния протокол.
Въззивният съд е изразил становище, че при преизчисляване на неотчетената, респ.неточно отчетена консумация на ел.енергия, е спазен предвиденият в чл.25, ал.1 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, чрез използване на нарочен уред за измерване на констатираното намаление на отчитаната ел.енергия и по диференциран тарифен ценови режим, което е потвърдено и от техническата експертиза.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е мотивиран с твърдения за неправилност на въззивното решение. Формираният от решаващия съдебен състав извод за неоснователност на главните искове/предявени като частични/ е в резултат на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, включително и преценката на доказателствената сила на съставен от електроразпределителното предприятие протокол за констатирана неизправност на средства за техническо измерване, която винаги е конкретна, в зависимост от събрания по делото доказателствен материал. Правилността на този извод не може да бъде предмет на проверка в рамките на настоящото производство по селекция на касационните жалби, а основанията за допускане на касационно обжалване не са идентични с основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Независимо от тези съображения, касаторът не е доказал поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсват данни за влизане в сила на посоченото въззивно решение на Апелативен съд- П.. Що се касае до решението на Окръжен съд – Пловдив, то е първоинстанционен съдебен акт по същия правен спор и затова не може да бъде източник на правните последици относно материалното право/ чл.296 ГПК/. Доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат възприети.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, свързан със съдържанието на мотивите към решението, то в случая липсват данни, въз основа на които може да се направи извод за отклонение от задължителните постановки на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС относно задължението на съда за мотивиране на решението и съдържанието на мотивите по чл.236, ал.2 ГПК. В случая, при решаването на спора фактическите и правни изводи на въззивната инстанция са съвпаднали с изводите на първоинстанционния съд, което изрично е отразено в атакуваното решение и липсват данни препращането към мотивите на районния съд да не е съобразено с правилото на чл.272 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 19 от 06.01.2011 г. по в.гр.д.№ 2839/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: