4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
София24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1170/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Иванова Н. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1081 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 575/2011 г. на Апелативен съд – С., 7 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 5856/13.12.2010 г. по гр.д.№ 5492/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-5 състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, както следва: срещу Д. П. Т. – изцяло – за признаване за установено, че последната дължи на О. Н. сумата 60 000 евро по запис на заповед от 15.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2009 г. както и сумата 6 214.79 евро – законна лихва за периода от 15.09.2008 г. до 19.05.2009 г., а срещу А. К. С. искът е отхвърлен частично – за признаване за установено, че дължи по същия запис на заповед сумата 20 000 евро, представляваща разлика над 40 000 до 60 000 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като е отхвърлен изцяло иска за установяване дължимост на мораторната лихва за периода до подаване на заявлението.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски. Твърди се, че след като редовността от външна страна на менителничния документ е преценена при издаване на заповедта за изпълнение, а длъжниците не са инвокирали абсолютни възражения, то не би могло въззивният съд да направи извод за нищожност на записа на заповед, позовавайки се на чл.486, ал.2 ТЗ. По отношение на отхвърлителната част срещу А. С., за главница в размер на 20 000 евро , в жалбата е налице позоваване на чл.286 ТЗ, с твърдения, че се касае за договорена лихва, която е включена в сумата по ценната книга. По отношение на дължимата лихва, се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.294, ал.1 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на съда в заповедното производство при проверката за редовност от външна страна на ценната книга и за изискуемостта на вземането, както и за допустимостта на произнасянето на въззивния съд, разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК, по редовността на ценната книга и то без да е оспорена от формална страна, от страна на ответниците. Поставени са и материалноправни въпроси във връзка със съдържанието на ценната книга – доколко използваният израз след заглавието „платим на предявяване” съставлява определен падеж на предявяване, след като в текста на записа на заповед падежът е на определен ден, както и във връзка с приложимостта на гражданското право, след като каузалната сделка е търговска. Във връзка с доводите за противоречива практика на съдилищата, с изложението са представени: решение № 63/09.06.2010 г. и решение № 106/22.11.2010 г. на Бургаски апелативен съд, както и две определения на Габровски окръжен съд и на Варненски окръжен съд. Алтернативно се поддържа и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на доказателствения материал по спора, е направил извод за нищожност на процесния запис на заповед поради посочването на повече от един падеж – при предявяване и на определен ден. Съобразявайки конкретното съдържание на ценната книга, решаващият съд е изложил подробни правни изводи за неприложимост на чл.487, ал.2 ТЗ, както и във връзка със срока за предявяване на менителницата за плащане. Предвид приетата нищожност, съдът е изследвал твърдяното от страните каузално правоотношение, послужило като основание за издаване на записа на заповед. Зачитайки извънсъдебните признания на страните в приложената прокурорска преписка и значението на записа на заповед като разписка за получаване на сумата 40 000 евро от А. С., е изразено становище за дължимост на посочената сума и за неоснователност на установителната искова претенция в останалата й част, както и за липса на писмено уговорена възнаградителна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД. За неприложима е счетена разпоредбата на чл.294, ал.1 ТЗ, предвид качеството на страните по договора за заем.
По отношение на Д. Т. исковете са отхвърлени изцяло, тъй като тя е само авалист по нищожния запис на заповед.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси не могат да се квалифицират като значими за формиране решаващата воля на съда, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение – доколко са обосновани фактическите изводи, изведени от съда след преценка на събраните по делото доказателствени средства и съответно доколко е приложен правилно материалния закон. Видно и от мотивите на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правните въпроси са основани на доводи, поддържани от ищцата в хода на процеса, както и в самата касационна жалба при мотивиране на касационните основания по чл.281 ГПК. Невъзприемането на тези доводи от решаващия състав на Апелативен съд – С. и съответно правилността на обжалваното решение не би могло да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, свързан с преклузията по чл.133 ГПК, освен, че са важими посочените съображения, същият не може да се приеме за значим за делото, предвид съдържанието на отговорите на ответниците по чл.131 ГПК, с изрично позоваване/ макар и бланкетно/ и на законодателно предвиденото в чл.535 ТЗ съдържание на записа на заповед.
Независимо от липсата на общото основание за достъп до касация, като недоказана следва да се прецени и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на данни за влизане в сила на подлежащите на касационно обжалване въззивни решения на АС – Бургас. Определенията на Габровски окръжен съд и на Варненски окръжен съд са постановени в производства по чл.419, ал.2 ГПК, съответно по чл.413, ал.2 ГПК, като фактическите и правни изводи на съдебните състави са формирани на база на различни и конкретни, по всяко от делата, факти.
Алтернативно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето по правните въпроси би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, е посочено само бланкетно. Поради това ВКС не дължи произнасяне относно предпоставките за неговата приложимост, предвид т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1081 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 575/2011 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: