ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
София, 22. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 816 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Молителката Е. Ч. Я. иска да бъде допълнено определение № 125/15.03.2018 по настоящото дело в частта за разноските, които са поискани своевременно и са представени доказателства за извършването им.
Ответниците по молбата етажни собственици на сградата на [улица] във В., кв. В. я оспорват, като считат, че изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, няма данни да са изплатени лично от молителката, както и че молителката не е посочила банкова сметка, по която да бъдат преведени разноските с цел да бъдат водени излишни изпълнителни дела.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че не е допуснато касационно обжалване на обжалваното определение за прекратяване на производството по предявените искове, молителката е ответница по касационната жалба, поискала е разноски с отговора на касационната жалба, представила е договор за правна защита, който съдържа разписка, като доказателство за извършването на разноските, намира че изплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева следва да й бъде присъдено като разноски в касационното производство, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е минимална, а около и над средната за този вид дела. Действително молителката не е посочила банкова сметка, по която да бъдат преведени разноските, но законът не й възлага такова задължение – тя е ответница по предявените искове, а и новото изискване на чл. 127, ал. 4 ГПК не е за редовност на исковата молба, приложимо е към исковите молби, подадени след 30.10.2017 г. и за насрещната страна не е изключена възможността за се освободят от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, въпреки практическите затруднения поради несъгласуваността на вътрешните правила на търговските банки с изискванията на закона.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 125/15.03.2018 по настоящото дело в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Етажните собственици на сградата на [улица] във В., кв. В. да заплатят на Е. Ч. Я. от К. сумата 200,00 лева разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.