Определение №242 от 30.7.2019 по тър. дело №764/764 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. София, 30.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Иванова т. д. № 764 по описа за 2018 г.,. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
А. Й. чрез адвокат М. Т. с молба, подадена по пощата на 30.05.2018 г., е поискал допълване на определение № 179 от15.05.2018 г., с което иска присъждане на направените от А. Й. разноски по делото в размер на 850 лв. Имало отправено искане до съда за присъждане на разноски с отговора на молбата за отмяна и представени доказателства за направените разноски от 23.1.2018 г. Счита ,че му се дължат разноски, тъй като искането е оставено без разглеждане. Моли да му се присъдят разноски.
„Първа инвестиционна банка“ АД счита, че молбата е недопустима, тъй като А. Й. не е страна в процеса и не му се дължат разноски. Евентуално прави искане за намаление на направените разноски поради прекомерност.
Върховният касационен съд на Р България като взе предвид изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК намира следното:
С определение № 179 от 15.05.2018 г. Върховният касационен съд на Р България е оставил без разглеждане молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД София по чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото сила определение по в.гр.д. 1567/17 г., Бургаски окръжен съд, 2 ГО, с което е допълнено определение № $-1984 то 09.11.2017 г. по ч.в.гр.д. 1567/17 г. ОС – Бургас. С определение Бургаският окръжен съд е отменил разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 30 от 15.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по отношение на А. Й. като е издаден изпълнителен лист за 10 038,84 лв , от които 2000 лв просрочена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка 0 89РКО-А-0702/7.2.2008 г. , 4832,29 лв просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 08.2.2016 г. , 2984,55 лв наказателна лихва за периода 19.8.2010 г. до 11.2.2016 г., 78 лв годишна такса за поддръжка на картата, 144 лв разноски по събиран на вземането и лихва то 12.2.2016 г. до окончателното изплащане. С последващо определение по реда на чл. 248 от ГПК от 30.11.2017 г. е допълнено определението от 09.11.2017 г. като е осъдена банката да заплати разноски още 450 лв. Именно на това определение е поискана отмяна и искането е оставено без разглеждане. В определението на Върховния касационен съд липсва произнасяне по искането, формулирано в отговора на молбата, за присъждане на направените разноски на ответника А. Й..
С молба, подадена по пощата на 30.5.2019 г. ответникът по молбата А. Й. е поискал да му се присъдят направените по делото разноски. Молбата е допустима, подадена в срока по чл. 248 от ГПК от легитимирано лице. Липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски поради това определението подлежи на допълване.
Съдът констатира, че с отговора на молбата по чл. 303 от ГПК, А. Й. Й. е направил искане за присъждане на разноски и е представил пълномощно за адвокат М. Т. от АК – [населено място] за представителство пред ВКС във връзка с подадена молба за отмяна и договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че въпреки констатираната недопустимост на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, след като е връчен препис от молбата по чл. 303 от ГПК , изходяща от „Първа инвестиционна банка“ АД на ответника А. Й. Й., то на последния се дължат разноски. Отговорността за разноски е особена обективна отговорност и се реализира на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и при прекратяване на производството по делото. Неоснователен е доводът на банката, че след като е недопустимо производството, не е била надлежно конституирана страната А. Й. Й.. С връчване на препис от молбата за отмяна на Й. , същият става ответник в производството. Осъществена е защита и съдействие за процесуално представителство по молба за отмяна срещу акт, който не подлежи на отмяна. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъдят направените по делото разноски. С оглед удостоверяване получаването на сумата на адвокатското възнаграждение в брой на А. Й. Й. следва да се приеме, че е налице направен разход от 850 лв.
С оглед искането е направено възражение за прекомерност, което следва да се разгледа. Предвидено е в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че се дължи възнаграждение за молба за отмяна – чл. 9, ал. 4, но не е предвидено за отговор на молба за отмяна. Освен това е поискана отмяна на определение за допълване на определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Предвид характера на определението, чиято отмяна се иска и липсата на правна уредба в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно процесния случай, на основание § 1 от ДР на Наредбата ще следва да се определи минимум на дължимото възнаграждение съгласно чл. 11 от Наредбата, което е предвидено да е в размер на 200 лв. С оглед на така определеното дължимо минимално възнаграждение от 200 лв относно процесния случай, заплатените 850 лв се явява прекомерно заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се намали до 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА определение № 179 от 15.05.2018 г. по т.д. 764/18 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, на основание чл. 248 от ГПК като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ, ЕГН [ЕГН] , [населено място], [улица], съдебен адресат [населено място], [улица], ет. 3, и представител адвокат М. Т., сумата от 200 лв, направените в производството, образувано по молба за отмяна на определение, разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top