3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1026
София , 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя / съдия / Лидия Иванова
ч.т. дело № 946/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 1419 от 18.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 5537/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу разпореждане от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 33152/2008 г. на Софийски районен съд, І г.о., 28 състав, за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание запис на заповед от 19.04.2006 г., издаден от [фирма], авалиран от И. Н. Н..
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на извода на съда за липса на данни за предявяване на записа на заповед.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос относно необходимостта от предявяване на записа на заповед, в отклонение от т.3 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3, във вр. с чл.413, ал.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил решаващия извод на съда, разглеждащ заповедното производство, че след като в процесния запис на заповед падежът е определен на предявяване, като е отразено, че плащането ще стане при предявяване, но не по-късно от 19.04.2007 г., при липса на доказателства за предявяване на записа на заповед, не е удостоверено наличието на изискуемо вземане в полза на заявителя. С оглед липсата на материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, въззивният съд е потвърдил и отказа на районния съд за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Изложени са и допълнителни съображения за погасяване на вземането на заявителя спрямо посочения в заявлението длъжник – авалист, съгласно чл.514, ал.1 ТЗ
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По материалноправния въпрос, свързан със значението на предявяването на записа на заповед за изискуемостта на вземането, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, не е налице основание за достъп до касация, тъй като произнасянето на въззивната инстанция не е в отклонение от Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2004 г. Действително, съгласно указанията, дадени в т.3 от посочената задължителна практика, предявяването на записа на заповед на издателя за плащане не е предпоставка за изискуемост на вземането. В настоящият случай обаче записът на заповед, въз основа на който е поискано издаване на съдебно изпълнително основание срещу авалиста е издаден с падеж на предявяване, като е посочен и срок за предявяване за плащане. Това придава на предявяването значение на условие за настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно чл.418, ал.3 ГПК. Предвид на тези конкретни данни, не би могло да се приеме, че въззивният съд е постановил определението си в отклонение от задължителните постановки на ТР по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
В случая, заявителят не е представил доказателства за предявяване на ефекта, поради което и вземането по него не е станало изискуемо. Затова и при проверката дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение за заявената част от сумата по ценната книга. Обжалваното въззивно определение е в пълно съответствие и със създадената на основание чл.274, ал.3 ГПК съдебна практика на ВКС – така, напр. определение № 813/30.11.2009 г. по ч.т.д. № 868/2009 г., определение № 776/05.11.2010 г. по ч.т.д.№ 733/2010 г., ІІ т.о и др.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1419 от 18.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 5537/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: