5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№654
София, 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадeсети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
В. Н.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2909/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по постъпили частни жалби от: [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат Б. Б. и на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Я., срещу определение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, постановено на 21.04.2015 г. по т.д. № 4468/2014 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от Лудовикус А. М. Хаверманс, холандски гражданин, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис № 5, срещу [фирма] иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20097010400019 по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие Окръжен съд – Благоевград, срещу гаранция в размер на 5 000 лв.
В частните жалби се поддържат доводи за липса на твърдяната от ищеца по делото обезпечителна нужда, тъй като по предявения иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ липсва вземане на ищеца срещу ответника, което да бъде обезпечено посредством налагането на поисканата обезпечителна мярка, а при евентуално уважаване на този иск за ищеца няма да възникне автоматично право на ликвидационна квота. Изразява се несъгласие с изводите в атакуваното определение, че целеният от ищеца правен резултат можел да бъде защитен само чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, тъй като се касае за събиране на запорирани вземания. Според частните жалбоподатели, след като по предявения конститутивен иск вече е наложена обезпечителна мярка запор върху вземания на [фирма] към длъжника по изп.дело – [фирма] / с влязло в сила определение на САС/ последващата поискана от ищеца и допусната от съда обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по посоченото изп.дело е не само неподходяща, но и води до несъразмерност на повторното обезпечаване на иска по чл.155 ТЗ. По съображения, подробно изложени в частните жалби, се иска отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение молбата на ищеца за обезпечаване на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ
Ответникът по частните жалби – Лудовикус А. М. Хаверманс, чрез процесуалните си пълномощници адвокат М. А. и адвокат С. С., оспорва допустимостта на подадените от [фирма] и от [фирма] частни жалби, поради липса на правен интерес и съответно поради ненакърняване на правната сфера на ЕТ, с оглед сключен на 23.03.2015 г. договор за цесия с трето лице. По същество се поддържат подробно мотивирани доводи за правилност на постановеното от САС определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните жалби са насочени срещу подлежащо на обжалване определение, с което в рамките на въззивното производство съдебният състав на Апелативен съд – София се е произнесъл по искане за обезпечение на предявен конститутивен иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ. Подадените частни жалби срещу това определение следва да се разгледат по реда на въззивното обжалване – чл.274, ал.2, предл. 1, вр. с чл.274, ал.1, т.2 и във вр. с чл.396, ал.1 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3, във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Затова не се налага преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, което неправилно не е съобразено от САС при администрирането на частните жалби.
Като неоснователно следва да се прецени възражението за недопустимост на частната жалба, подадена от [фирма], тъй като дружеството е страна по иска, чието обезпечаване е допуснато. Допустима е и частната жалба, подадена от [фирма] , тъй като ЕТ е конституирано като взискател по изпълнителното дело към момента на постановяване на обезпечителната мярка спиране на изпълнението и правната сфера на търговеца е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. По отношение легитимираните да обжалват определението на съда по обезпечение на иска, настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.6 на ТР № 6/2013 от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обезпечение на предявения от Лудовикус А. М. Хаверманс иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на ТД [фирма], чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20097010400019 по описа на ЧСИ А. Ц., съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че са налице предпоставките по чл.389, ал.1 ГПК, а правният интерес от тази мярка е обусловен от необходимостта за защита срещу предприетите действия за принудително събиране на запорирани, като обезпечение на иска по чл.155 ТЗ, вземания на ответника. Изложени са съображения, че поисканата от ищеца втора обезпечителна мярка е подходяща, тъй като без налагането й би се осуетила защитата на ищеца да получи съответстващо на притежаваните от него дружествени дялове удовлетворение в ликвидационното производство. Наличието на обезпечителна нужда се определя от целения правен резултат, който може да бъде защитен само чрез предложената обезпечителна мярка, гарантираща спиране на изпълнението по събирането на запорираните вземания на ответното дружество.
За да направи тези изводи, решаващият състав е преценил представените с молбата на ищеца писмени доказателства, касаещи сключването на договори за цесия, по силата на които присъединеният взискател по изп.дело – [фирма] е цедирал на друго дружество вземането, предмет на изп.дело, както и друго свое вземане – по издаден изпълнителен лист по т.д. № 145/2007 г. на ОС – Благоевград. Към момента на допускане на обезпечителната мярка спиране на изпълнението е бил сключен и последващ договор за цесия, като съответните цесионери са били последователно конституирани като взискатели по изп. дело, а при спиране на изпълнението взискател е [фирма] . По искане на ЕТ съдебният изпълнител е извършил опис и оценка на недвижими имоти на длъжника – [фирма] и е насрочил публичната им продан за периода от 03.04.2015 г. до 03.05.2015 г. Съдът е приел, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил надлежно уведомен за извършеното цедиране на вземанията от [фирма] на [фирма] .
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о. приема, че определението е валидно и процесуално допустимо. Неотносими към валидността на постановеното определение са доводите на първия частен жалбоподател за съдебните състави на САС, в които е заседавал съдията – докладчик по делото, както и начина на формиране на тези състави.
По същество определението е неправилно.
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.391, ал.1 ГПК, за да се допусне обезпечение на иска е необходимо искът да е допустим и вероятно основателен; да е налице интерес от обезпечение и исканата от молителя обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна, за да може да се осигури осъществяване на правата по решението. Действително, в случая е допуснато обезпечение на конститутивен иск по чл.155, т.1 ТЗ и при евентуалното му уважаване с влязъл в сила съдебен акт би се постигнала търсената от ищеца защита – прекратяването на дружеството [фирма], в което той е съдружник. Правилно е прието в мотивите към обжалваното определение, че защитата на ищеца не се изчерпва само до исканата правна промяна, а и до удовлетворяване на ищеца – съдружник съобразно притежаваните от него дружествени дялове, в рамките на последващото ликвидационно производство. В тази насока е и практиката на ВКС, ТК – така например, определение по ч.т.д. № 3419/2014 г. , която настоящият състав споделя изцяло.
Независимо от наличието на първите две предпоставки за допускане на исканото обезпечение на иска, неправилен е изводът на Софийски апелативен съд за наличие на „правен интерес от предложената обезпечителна мярка”. Независимо от употребения израз „правен интерес” , в случая преценката на съда е направена не във връзка с правния интерес от обезпечаването на иска/ предвид мотивната част на определението/, а доколко обезпечителната мярка спиране на изпълнението е подходяща и адекватна. Този извод не може да бъде споделен, предвид вече наложената обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответното по иска търговско дружество към [фирма] и гражданскоправните последици от запора както спрямо страните в изпълнителното производство, така и спрямо трети лица. В тази насока следва да се има предвид, че самият ищец –молител е обосновал искането си за налагане на обезпечителната мярка спиране на изпълнението с доводи, относими към действието на наложения за обезпечение на иска запор, както и с поддържана незаконосъобразност на действия на съдебния изпълнител. Твърденията в тази връзка са ирелевантни за преценката дали исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна.
Спорът между страните за това, кой е действителният собственик на вземането, предмет на наложения вече запор, е извън предмета на иска по чл.155, т.1 ТЗ, поради което не следва да се преценяват доводите на страните в тази насока. Независимо от това, следва да се има предвид, че преминаването на прехвърленото вземане върху новия кредитор не е обвързано от действието на прехвърлянето спрямо длъжника. Това подкрепя извода, че обезпечителната мярка по чл.397, ал.1, т.3, предл. последно ГПК не е подходяща, тъй като е насочена върху правната сфера не на ответника, а върху права на трети лица. В този смисъл е и определението по ч.т.д. № 3323/2013 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и съставляващо задължителна практика за долустоящите на ВКС съдилища, което се споделя от настоящия съдебен състав.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, постановено на 21.04.2015 г. по т.д. № 4468/2014 г., вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Лудовикус А. М. Хаверманс молба вх. № 4900/14.04.2015 г.за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.155, т. 1 ТЗ, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20097010400019 по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: