2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София,02.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десет и осми декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2163 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от Ж. Х. М., с адрес в [населено място], с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че независимо от своевременно направеното искане за заплащане на сторените от молителя като ответник по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за депозиране на писмен отговор срещу касационната жалба и представителство пред ВКС, съдът не се е произнесъл.
Ответната страна по искането Р. [населено място], представлявано от директора П. И., не е взела становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Установява се по делото, че в отговора на касационната жалба ответницата М. отправя искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски. Представено е пълномощно от М. на адв. И. П., както и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2018 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 1200 лева за процесуално представителство пред ВКС – София, и депозиране на отговор по касационната жалба по делото, подадена от Р. [населено място]. К. съд в настоящия си състав с определение № 832 от 29 октомври 2018 г. не допусна касационното обжалване на решение № 316 от 13 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1353/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], но произнасяне по искането за присъждане на разноски не е сторено.
Искането е основателно.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (пощенско клеймо от 29 ноември 2018 г.) и е процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски (които в случая съставляват адвокатско възнаграждение), които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Според задължителните указания в т. 1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В случая заплащането на сумата 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начин на плащане – в брой, поради което съдебните разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 832 от 29 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 2163/2018 г. по описа на ІV г.о., ВКС, като:
ОСЪЖДА Р. [населено място], представлявано от директора П. И., БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на Ж. Х. М., с адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: