О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 05.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 764/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” АД със седалище в гр. Р. срещу решение № 23 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 403/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 15/30.03.2007 г. по гр. д. № 393/2006 г., с което е уважен предявеният от „Х” АД против „Н” АД иск с правно основание чл.71 от ТЗ и е прогласена нищожността на решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 09.04.2004 г. за съгласие да се учреди особен залог върху предприятието на „Н” АД като обезпечение на задължение към „Е” АД за изплащане на сумата 200 000 лв. със законни лихви, а ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение и се прави искане за неговото обезсилване. Основният довод на касатора е, че при наличие на изричната разпоредба на чл.236, ал.4 от ТЗ, която обявява за действителна сключената в нарушение на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ сделка, е недопустимо чрез иск по чл.71 от ТЗ да се оспорва действителността на решението на Съвета на директорите на акционерно дружество за сключване на сделката. Алтернативно в жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.236, ал.4 от ТЗ, като се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Като обуславящи са формулирани следните въпроси : 1. Нищожно ли е решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, извършено в нарушение на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ, въпреки изричната разпоредба на чл.236, ал.4 от ТЗ, според която „Сделка, сключена в нарушение на чл.236, ал.1 – 3, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди”; 2. Допустим ли е предявеният иск по чл.71 от ТЗ за установяване нищожност на решението от 09.04.2004 г. на Съвета на директорите на ответното дружество; 3. Нищожно ли е решение на орган на акционерно дружество, което противоречи на повелителни разпоредби на Търговския закон и на учредителния акт на дружеството.
Ответникът по касационната жалба „Х” АД – гр. С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 20.07.2009 г. Изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, а по същество – че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение, въззивният съд е възприел изцяло съображенията на първоинстанционния съд за основателност на предявения от „Х” АД и квалифициран по чл.71 от ТЗ установителен иск за прогласяване нищожност на решението по протокол от 09.04.2004 г. на Съвета на директорите на „Н” АД, с което е дадено съгласие за сключване на договор за особен залог върху търговското предприятие на дружеството за обезпечаване на задължение към “Е” АД с падеж 30.05.2004 г. Възраженията на ответника за недопустимост на иска са счетени за неоснователни с мотив, че ищецът в качеството на акционер е активно легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ за защита на членствените си права, а пасивно легитимиран да отговаря като ответник по иска е дружеството, чийто орган е взел атакуваното като нищожно решение. Решаващите изводи, с които е обосновано уважаването на иска, са свързани с отсъствието на компетентност на органа, взел решението – Съвет на директорите, да дава съгласие за сключване на договори за особен залог на търговското предприятие на ответното дружество. Липсата на компетентност е изведена от разпоредбата на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.58/2003 г./, според която само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват сделки за предоставяне на обезпечение към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, на които се позовава касаторът.
Преценявайки мотивите към въззивното решение, настоящият състав намира, че първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.236, ал.1, т.3 от ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003 г./ имат обуславящо значение за уважаването на предявения иск.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото по въпросите за защита на правата на акционерите чрез иск по чл.71 от ТЗ съществува задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с противоречие на обжалваното решение с посочената практика при разрешаване на значимия за конкретното дело правен въпрос.
Останалите формулирани в изложението въпроси са относими пряко към касационните основания по чл.281 от ГПК, от които зависи правилността на въззивното решение. Поради това отговор на същите следва да бъде даден в производството по чл.290 от ГПК за разглеждане на касационната жалба.
Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно и предвид наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси решението не следва да бъде допускано до касационното обжалване на посоченото основание.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 403/2008 г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 23 от 16.04.2009 г., постановено по гр. д. № 403/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Н” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :