О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 15.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 424/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А” О. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М. Е. от САК, срещу определение № 443/23.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 1299/2008 г., с което се оставя без уважение частната жалба на дружеството срещу определение на Окръжен съд гр. П. от 08.05.2008 г. по гр. д. № 340/2008 г. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по цитираното дело и е върнал исковата молба на „А” О. гр. С..
Частният жалбоподател е изложил доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – определението на апелативен съд е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, като се цитират определение от 24.07.2000 г. на СГС, ТК, VІ отд. по ч. гр. д. № 855/2000 г.; определение от 17.06.2000 г. на СГС, ГК, ІІ А отд. По ч. гр. д. № 1448/2000 г. и определение от 16.01.2002 г. на СГС, ГК, С-В І-5 по ч. гр. д. № 1547/2001 г. Освен това жалбоподателят счита, че с обжалваното определение е разрешен съществен процесуален въпрос и правилното решаване на случая е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателят моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен от Апелативен съд гр. С., който е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално допустима.
С обжалваното определение, за да остави без уважение частната жалба на „А” О. срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, Софийският апелативен съд е приел, че ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е отстранил в срок констатираните нередовности на исковата си молба, а именно – не е конкретизирал обстоятелствената й част относно вида на предоставената стока, брой и артикули. Това не е сторено въпреки допълнително подадената уточняваща молба, която също не съдържа никакви конкретни данни, относно фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи правата си.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От данните по делото е видно, че същественият процесуален въпрос се отнася до последиците от неизпълнение на дадените от съда указания, доколко същите са изчерпателни и ясни и необходимо ли е в тях да се посочи последицата от неизпълнението им.
Същественият за спора процесуален въпрос не е решен в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 129 ГПК (съответствуващ на чл. 100 от отменения ГПК, в сила до 01.03.2008 г.). С оглед данните по делото, правилно възззивната инстанция е приела, че дадените от първоинстанционния съд указания са достатъчно ясни и подробни. За тях жалбоподателят е уведомен редовно чрез процесуалния си представител адв. М. Е. на 22.04.2008 г., но въпреки това не е последвало изпълнение в посочения от съда срок и ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. По същия начин се постъпва, когато нередовностите са констатирани в хода на производството, което е направил съдът по делото.
Приложената по делото съдебна практика касае случаите, в които съдът не дал достатъчно изчерпателни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което е неотносима към настоящия случай. Дадените указания от ПОС са достатъчно ясни и подробни относно конкретизацията на обстоятелствената част на претенцията, а именно – „ да се индивидуализират стоките, предоставени на ответника по вид, брой, артикули”, поради което обжалваното в настоящото производство определение не противоречи на цитираната практика.
Поради изложените съображения, посочените от жалбоподателя и приложени по делото определение от 24.07.2000 г. на СГС, ТК, VІ отд. по ч. гр. д. № 855/2000 г.; определение от 17.06.2000 г. на СГС, ГК, ІІ А отд. По ч. гр. д. № 1448/2000 г. и определение от 16.01.2002 г. на СГС, ГК, С-В І-5 по ч. гр. д. № 1547/2001 г. не обуславят наличието на критерия за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Цитираните по-горе разпоредби на ГПК са достатъчно ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 443/23.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 1299/2008 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.