О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр.София, 19.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4649/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 141/ 02.02.2015 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 97 от 19.06.2014 г. по дело № 110/ 2014 г., с което е отхвърлен предявеният от В. И. С. против [фирма] иск за обезщетяване на вреди от разваляне на предприемачески договор от 28.08.2007 г. в размер 15 025 лв.
Ответникът по делото, [фирма], е поискал допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че е претендирал присъждането им с нарочна молба, представена по делото, към която е приложил доказателства за сторени разходи за адвокатска защита в касационното производство.
В. И. С. оспорва искането, като поддържа, че доказателствата за разходите на ответника са представени след изготвяне на отговора срещу касационната й жалба, тогава е направено и искането за присъждането им. Счита, че те не подлежат на възстановяване, тъй като най-късният момент, в който доказателствата трябва да са представени и искането направено, е към момента на подаване на отговора. Евентуално възразява, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира молбата за допълване на определението от 02.02.2015 г. в частта за разноските за допустима, а разгледана по същество тя е основателна. [фирма], като ответник по делото и по касационната жалба, е представил отговор срещу нея на 22.07.2014 г., а с молба от 06.11.2014 г. изрично е поискал присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Представен е договор за правна помощ от 03.11.2014 г., в който е удостоверено платено в брой адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния му представител в размер 1 000 лв. По искането за присъждане на тези разноски съдът е пропуснал да се произнесе, поради което са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на определението.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ищцата, че направеното след подаване на отговора срещу касационната жалба искане за присъждане на разноски, е несвоевременно. При уреждане на материалното правоотношение по отговорността за разноските законът не се интересува от това, на какъв етап от касационното производство разходите са направени. Достатъчно е да са представени доказателства за тях към момента на постановяване на крайния акт на съда и към този момент да е направено искане за присъждане на разноските. Указанието в т.11 на Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към касационното производство, приключващо с постановяване на определение за недопускане на касационното обжалване. Това тълкуване касае само хипотези, при които съдебният акт се постановява след проведено открито съдебно заседание в което се провеждат устни състезания. Ищцата поддържа, че тълкувателното решение да се приложи по аналогия съгласно чл.46 ал.2 ЗНА, но то не е нормативен акт, нито даденото в него тълкуване урежда аналогична хипотеза. Случаите, в които съдебното производство приключва след провеждане на открито заседание, не са аналогични на тези, в които съдът се произнася без да е осъществено такова.
Неоснователно е и направеното възражение за прекомерност. Разпоредбата на чл.78 ал.5 предвижда присъждане на адвокатско възнаграждение в по-малък размер от платеното, ако този размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Настоящето дело обаче е със значителна правна сложност, което е видно дори само предвид формулираните в изложението на касационната жалбоподателка по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси. Показателно за преценката, извършена от самата нея за сложността на делото, е обстоятелството, че е уговорила и платила същия по размер адвокатско възнаграждение (1 000 лв) за защита във въззивното производство. В противоречие с изискванията на добросъвестността е да се релевира твърдение, че за другата страна делото е по-малко фактически и правно сложно, отколкото за възразяващата за прекомерност страна.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 141/ 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4649/ 2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА В. И. С., [населено място], [улица], Е. [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: