Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 17.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6051 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба с вх.. № 2798 /21.01.2015 г. П. Т. Ч. е поискала от ВКС да допълни определението си по делото № 17 /21.01.2015 г., като и присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, като твърди, че разноските са платени – има приложен договор за правна помощ и са поискани в края на отговора на касационната жалба на адвокат П. И..
В отговор на получен препис от тази молба и като защитно средство срещу искането насрещните страни по тази молба В. Б. В. и В. И. В. и А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. със становище с вх.№ 2485 /27.02.2015 г. твърдят, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е завишено, т.к. с оглед Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения – чл.9,ал.3 вр. с чл.7,ал.2 и приложеното удостоверение за данъчна оценка не би следвало да се присъжда по-висок от минималния размер – 500 лева за приподписалия отговор адв. П. И., т.к. данъчната оценка на цялото място е 1 137 лева.
Настоящият състав намира следното:
Молбата на Правда Ч. е подадена в срока по чл.248 ГПК от страна в производството (преди да изтече месечния срок от постановяване на необжалваемото определението, чието допълване се иска) и е процесуално допустима.
С определение № 17 /12.01.2015 г. по делото, постановено в производство по чл.288 ГПК, настоящият съдебен състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 321 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 1268 /2013 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е допуснато да се извърши съдебна делба на дворно място, и е осъдил А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. и В. Б. В. и В. И. В. да заплатят на С. К. Ч. възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. В мотивите си съдът е приел, че насрещната страна Правда Ч. не иска присъждане на направените разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Искането на Правда Т. Ч. за присъждане на разноски е основателно:
В подадения от нея чрез процесуален представител – адвокат писмен отговор на касационната жалба на А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. и на В. Б. В. и В. И. В. (номериран като л.60 и едновременно л.86 и сл.) тя е поискала да и бъдат присъдени разноски. Към писмения отговор е приложен договор за процесуално представителство (л.67 и л.93), в който е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 900 лева.
Възражението на насрещните страни за намаляване поради прекомерност на това възнаграждение е допустимо, доколкото се отнася до искането на Правда Т. Ч. (доводът им, че не им е връчван препис от отговора на Правда Т. Ч. на касационната им жалба е основателен). То е направено след изтичане на един месец от постановяване на определението по чл.288 ГПК, което не подлежи на обжалване, поради което е недопустимо като искане по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта му, с която са осъдени за разноски.
Действително съгласно чл.7,ал.4 вр. чл.9,ал.3 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба по дело за делба без явяване в съдебно заседание е 600 лева (75 % от 800 лева).
Обаче в случая спорът за основателността на иска за делба на дворно място в [населено място] се е отличил с фактическа и правна сложност над обичайната, поради което настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 900 лева не е прекомерно и че искането по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно. Д., че Д. и Върбеви са били осъдени да заплатят възнаграждение на С. Ч. е без значение за отговорността им за съдебни разноски по отношение на Правда Ч., която е различна страна по делото. Следва да се присъди целият размер от 600 лева на уговореното и заплатено възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
Допълва определение № 17 /12.01.2015 г. по гр.д. № 6051 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено в производство по чл.288 ГПК, както следва :
Осъжда А. А. Д., Е. А. Д. и В. А. Д. и В. Б. В. и В. И. В. да заплатят на П. Т. Ч. сумата 900 (деветстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.