О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 325
София, 20.10.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 354/2008г.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П” ЕООД, гр. В. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.06.2008г. по гр.д. № 1290/2008г., с което по отношение на дружеството-жалбоподател е допуснато обезпечение на предявения от „Ф” ООД, Ф. , със съдебен адрес – гр. С., срещу „Б” ЕООД, гр. В. иск по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване и унищожаване на 11 568 бутилки водка с марка „FINLANDIA” с вместимост 1 литър и 600 бутилки с вместимост 0.7 литра чрез налагане на привременна мярка – забрана на действия на разпореждане /включително и промяна в митническия режим/.
Частният жалбоподател твърди, че макар понастоящем да е собственик на процесните бутилки водка, доколкото не е титуляр на митническите декларации, в които са описани тези стоки, той не би могъл да предприема забранените му действия, а именно – промяна в митническия режим. Ето защо, моли за отмяна на обжалваното определение като недопустимо и неправилно.
Ответникът по частната жалба – „Ф” ООД, Ф. , със съдебен адрес гр. С. оспорва същата като неоснователна по съображения, развити в писмено възражение от 26.09.2008г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да уважи искането за допускане на обезпечение по реда на чл. 76ж, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 6 ЗМГО по отношение на частния жалбоподател, като трето за спора лице, чрез налагане на мярка „забрана на действия на разпореждане /включително и промяна в митническия режим” на процесните количества водка, Софийски апелативен съд е взел предвид събраните по делото доказателства за извършено от страна на ответника по иска „Б” ЕООД разпореждане със стоките още преди налагането на запора от Софийски градски съд.
Определението е правилно.
С оглед събраните по делото доказателства, изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките за допускане на исканото от ищеца „Ф” ООД обезпечение срещу третото лице „П” ЕООД по реда на чл. 76 ж, ал. 1, т. 1 ЗМГО, е напълно обоснован и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗМГО, посочените в нея мерки могат да бъдат наложени в една от следните хипотези: при нарушение на правото върху марка или географско означение; когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие. Когато мерките се налагат по отношение на трето лице, а не на ответника по делото, необходимо е да е осъществено допълнително и условието по чл. 76, ал. 6 ЗМГО, а именно – да има достатъчно данни, че третото лице способства за дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
В настоящия случай изисквания на специалния закон са изпълнени.
От една страна, с оглед постановеното от Софийски градски съд решение по т.д. № 02199/2006г. за установяване нарушението на правото върху притежаваната от ищеца „Ф” ООД словна марка FINLANDIA, следва да се счете, че е налице една от алтернативно посочените в чл. 76, ал. 1 ЗМГО хипотези за налагане на привременни мерки – нарушение на правото върху марка.
От друга страна, осъществено е и изискването по чл.76, ал. 6 ЗМГО за налагане на поисканата обезпечителна мярка по отношение на третото за спора лице „П” ЕООД, гр. В., а именно – налице са данни, че третото лице способства за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява нарушение, както и че действията на това лице могат да доведат до укриване на процесните количества водка. Този извод се налага от представените по делото доказателства: договор от 22.12.2006 г. за покупко-продажба на процесните стоки, с който непосредствено след завеждане на исковата молба ответникът е прехвърлил собствеността върху стоките на третото лице „П” ЕООД; решение № 288 от 05.06.2008г. по в. т. д. № 238/2008г. на Варненски окръжен съд за отмяна на действията по налагане на обезпечителен запор върху същите стоки по жалба на „П” ЕООД по реда на чл.332 и сл. ГПК /отм./ и молба на ответника по исковете „Б” ЕООД вх. № 954 от 13.06.2008г., с която същият е представил пред частния съдебен изпълнител цитираното решение на Варненски окръжен съд и е поискал издаването на удостоверения за вдигане на запора, в т.ч. и до началника на Митница-Варна. Изброените действия сочат недвусмислено на намерение за разпореждане с процесното количество водка, което прави обезпечението напълно обосновано и необходимо, както правилно е преценил и въззивният съд.
Неоснователен е поддържаният от частния жалбоподател довод, че наложената мярка е безпредметна, тъй като съгласно Закона за митниците промяната на митническия режим на стоките под митнически контрол може да бъде извършена единствено от титуляра на митническия режим, посочен в митническите декларации, какъвто частният жалбоподател не е. Макар да не фигурира в митническите декларации като получател на процесната стока и съответно титуляр на митническия режим, правото на третото лице „П” ЕООД да извършва действия във връзка с митническите формалности се поражда автоматично след придобиването на собствеността върху тази стока, извършено след поставянето й под митнически режим.
Освен това, следва да се има предвид, че с атакуваното определение въззивният съд е постановил по отношение на третото лице „П” ЕООД мярката „забрана на действия на разпореждане /включително и промяна в митническия режим/”, т.е. обезпечителната мярка в случая е именно забраната за разпоредителни действия. Промяната на митническия режим е посочена от решаващия състав само като едно от забранените действия. Следователно, дори и това действие да не би могло да бъде извършено от третото лице „П” ЕООД, то изричното му посочване в атакуваното определение не води до неговата неправилност, още по- малко – до неговата недопустимост, в какъвто смисъл са твърденията на частния жалбоподател.
С оглед всички изложени съображения, частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.06.2008г. по гр.д. № 1290/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: