3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..226
София, 13.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2742/2014 година
Производство по чл. 248 ГПК.
Постъпили са молба от И. Т. А., [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д.С. – САК и от К. И. А. от [населено място] и М. Т. А., [населено място] чрез процесуалния им представител адв.И. Ч.- АК – Б. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 394 от 08.07.2015 г. с присъждане на разноски за производството пред ВКС. Молителите поддържат, че при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането им за разноски в размер на 8 000 лв. за първия и 9 950 лв. за втория и третия, поради което молят определението да бъде допълнено, като се разгледа искането за присъждане на разноски „в размер на 8 000 лв.“ и на „ 9 950 лв.”.
Ответникът [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на молбите, като противопоставя и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Молбите са подадени от надлежни страни в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, молбите са частично основателни.
С определение № 394 от 08.07.2015 г. настоящият състав е отказал да допусне касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 21.01.2014 г. по т.д.№ 3983/2013 г. на Софийски апелативен съд. При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците по касация И. Т. А., К. И. А. и М. Т. А., направено в отговорите на касационната жалба, за присъждане на разноски. Разноските са отразени в приложени към отговорите договори за правна помощ и съдействие, като според този от 02.05.2014 г. възлизат на сумата 8 000 лв. за първия, а според договора от 27.05.204 г. – в размер на 9 950 лв. за втория и третия молител. Посочените суми представляват уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответниците по касационната жалба своевременно са поискали да им бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв., респ. на 9 950 лв., заплащането на което е доказано надлежно със самите договори за правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото, ответниците по касационната жалба имат право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК касационният жалбоподател е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение и е поискал тяхното намаляване, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира така направеното възражение за основателно. Адвокатското възнаграждение от 8 000 лв., респ. от 9 950 лв., уговорено и платено за изготвяне на отговори на касационната жалба, е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на делото, образувано по иск с цена 117 740.97 лв. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС до сумата 2 424.55 лв., която следва да бъде присъдена на молителите като разноски за производството пред ВКС. Исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над тази сума до 8 000 лв., респ. до 9 950 лв. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 394 от 08.07.2015 г., постановено по т. д. № 2742/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2 424.55 /две хиляди, четиристотин двадесет и четири лева и 55 стотинки/ лева – направени по делото разноски /адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. И. А. и на М. Т. А., и двамата с адрес [населено място], ул.К. М.” № 56 сумата 2 424.55 /две хиляди, четиристотин двадесет и четири лева и 55 стотинки/ лева – направени по делото разноски /адвокатско възнаграждение/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на И. Т. А. и на К. И. А. и на М. Т. А. за допълване на определение № 394 от 08.07.2015 г., постановено по т. д. № 2742/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските с присъждане на разноски /адвокатски възнаграждения/ за разликата над сумата 2 424.55 лв. до сумата 8 000 лв., респ. до сумата 9 950 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: