3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 07.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5223 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. В. Р., с направено искане за изменение на постановеното определение в производството по чл.288 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят направените за касационното производство съдебни разноски.
Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор, като твърди, че същата е процесуално недопустима. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение по представения договор за правна помощ.
Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима.
С определение № 1263/17.11.2014 г., състава на ВКС е постановил определение в производството по чл.288 ГПК, с което не е допуснал касационно обжалване на решение от 16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 182/2014 г. от състав на Окръжен съд – Шумен. Ответникът по касационната жалба е изпратил писмен отговор чрез куриерска служба, като писмения отговор се намира в делото на окръжния съд – на стр. 35-49, с който е оспорена касационната жалба и е приложен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/20.08.2014 г., в който е вписано договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, заплатено изцяло и в брой от страната по делото, на нейния процесуален представител адв. Р. Д.. С отговора на касационната жалба е направено и искане за присъждане на разноските в касационното производство, по което състава на ВКС не се е произнесъл.
Молбата е допустима и основателна, по следните съображения:
Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В този смисъл възражението на ответника по молбата е неоснователно.
Пред касационния съд е осъществена правна защита от упълномощения пълномощник по договора за правна защита и съдействие, като с оглед направеното възражение и разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид обстоятелството, че правната защита се изразява в изготвянето на писмен отговор, без да е осъществено друго процесуално представителство, тъй като касационната жалба на касатора не е допусната до разглеждане, то следва да се присъди сумата от 750 лева, представляваща ? от договреното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 1263/17.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 5223/2014 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд. както следва:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], ет., ап., да заплати на Д. В. Р. от [населено място], [улица], вх., ет., ап. сумата 750 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.