4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
С., 11.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 65/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място] срещу решение № 867 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 627/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С посоченото решение е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, 6 състав, решение от 20.05.2010 г. по гр. д. № 3265/2008 г. в обжалваната от ищеца С. С. част, с която е отхвърлен предявеният против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.07.2008 г. пътно – транспортно произшествие за разликата над сумата 7 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на обезщетение в занижен размер, несъобразен с принципа за справедливост и с действителния обем на претърпените неимуществени вреди.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, наведени във връзка с поставения като обуславящ за изхода на делото материалноправен въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по гр. д. № 3265/2008 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен предявеният от С. С. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 7 000 лв. /за която първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила/ до претендирания размер от 40 000 лв., решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение от 7 000 лв. е достатъчно за възмездяване на неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца – жалбоподател в резултат на причиненото от застрахован в ЗК [фирма] водач пътно – транспортно произшествие от 13.07.2008 г. При определяне на обезщетението са съобразени всички онези обстоятелства, които въззивният съд е счел за релевантни за приложението на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – възрастта на пострадалия, вида и тежестта на получената при произшествието травма /счупване на лява мишнична кост/, продължителността на проявление на понесените по повод на травмата болки и страдания /около 2.5 – 3 месеца с по-силен интензитет през първите 30 дни/. Като са взети предвид и установените чрез неоспореното заключение на съдебно – медицинската експертиза факти, че целостта на счупената кост е възстановена напълно, изчезнало е затруднението при движение на крайника, травмата не засяга раменната и лакътната кости и липсват специфични увреди или неблагоприятни прогнози за здравословното състояние на ищеца, е направен решаващия извод за отсъствие на предпоставки за присъждане на обезщетение в размер, по-голям от определения от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост несъмнено е значим за изхода на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд относно обезщетението, което се дължи на касатора по правилото на чл.52 ЗЗД за претърпените в резултат на процесното произшествие неимуществени вреди, е обусловило частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Въпреки наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, решението не може да се допусне до касационен контрол поради отсъствие на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК предпоставки.
Предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание предполага обуславящият за конкретното дело правен въпрос да се решава противоречиво от съдилищата. Доказването на противоречива съдебна практика е в тежест на касатора, който следва да представи влезли в сила съдебни актове, съдържащи противоречиво разрешение на идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай единственото представено с касационната жалба решение № 1241 от 05.10.2009 г. по гр. д. № 382/2009 г. е обжалваемо и не съдържа данни да е влязло в сила, поради което не би могло да се разглежда като източник на съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Наред с изложеното следва да се има предвид, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по всяко дело е обусловен от спецификата на фактите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Общите критерии, релевантни за прилагането на принципа за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, са изяснени в задължителното за съдилищата в Република България Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Тези критерии са съобразени от въззивния съд при определянето на обезщетението, което касаторът има право да получи като еквивалент на понесените при увреждащото произшествие болки и страдания, а дали разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена правилно, е въпрос от значение за правилността на атакувания съдебен акт, която не подлежи на ревизиране в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е искането за достъп до касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е ясна и по приложението й съществува не само константна, а и задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС. Дадените с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд задължителни указания относно критериите, които трябва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с изискванията на чл.52 ЗЗД, не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани, за да се възприемат други критерии, наложени от изменения в законодателството или обществените условия. При съществуващата ясна правна уредба, съпроводена със задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, произнасянето по поставения от касатора материалноправен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е необходимо въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 867 от 15.11.2010 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :