5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
С., 07.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 602/2010 година
Производството е по чл.47, т.2, пр.1 и т.4 от ЗМТА.
Предявен е иск от [фирма] -[населено място] за отмяна на решение от 18.01.2010 г., постановеното от А. съд при Б. търговско – промишлена палата по в. а. д. № 31/2009 г., с което дружеството – ищец е осъдено да заплати на Ц. Н. Л. в качеството на [фирма] сумата 80 917.99 лв., дължима за извършени строително-монтажни работи, ведно с разноски за арбитражното производство в размер на 3 878.79 лв.
В исковата молба се поддържа, че решението е постановено при липса на валидно арбитражно споразумение между страните с характеристиките по чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗМТА, предвиждащо компетентност на Арбитражния съд при БТПП да разреши възникналия правен спор. Според ищеца, по-голямата част от строително-монтажните работи, предмет на спора, са договаряни устно, което изключва наличието на писмено споразумение за арбитраж. Като основание за отмяна на решението се релевира и ненадлежното уведомяване на дружеството за образуваното арбитражно производство и за назначаването на арбитър, довело до лишаването му от възможност да вземе участие в процеса по независещи от него причини. Ищецът твърди, че неправилно е призоваван при условията на чл.32, ал.1 от ЗМТА, тъй като не е напускал и променял адреса си на управление, вписан в търговския регистър през 1991 г., на който ежедневно получава търговската си кореспонденция.
Ответницата Ц. Н. Л. в качеството на [фирма] -[населено място] оспорва иска по съображения в писмен отговор от 14.10.2010 г., поддържани и в откритото съдебно заседание. Застъпва становище за отсъствие на сочените в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното :
Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, но е неоснователен.
Производството по в. а. д. № 31/2009 г. е образувано пред Арбитражния съд при БТПП по повод искова молба на Ц. Н., действаща като [фирма], с която е предявен частичен иск срещу [фирма] за заплащане на сумата 5 000 лв. – част от вземане с общ размер 76 220 лв., представляващо дължимо възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни работи на обект в[населено място], местност „К. село”. В хода на арбитражното производство е допуснато увеличение на иска от сумата 5 000 лв. на сумата 86 202 лв. Според твърденията в исковата молба, строително-монтажните работи са възложени от ответника с писмен договор за строителство от 18.07.2007 г., извършени са от ищеца в съответствие с уговорените условия и срокове, но не е изплатено дължимото за тях възнаграждение.
За да приеме, че е компетентен да разгледа иска, арбитражният орган е съобразил клаузата на чл.18 от представения с исковата молба договор за строителство с дата 18.07.2007 г., с която възложителят [фирма] и изпълнителят [фирма] са постигнали съгласие всички възникнали помежду им спорове във връзка с договора да се решават чрез преговори, а при непостигане на съгласие да се отнасят за разрешение към Арбитражния съд при БТПП.
В арбитражното производство ответникът [фирма] е призоваван от посочения в исковата молба адрес, вписан в търговския регистър като негов последен адрес на управление -[населено място], [улица]. Първата призовка, с която е предприето връчване на исковата молба и уведомяване на ответното дружество за образуваното арбитражно дело и за правото да посочи арбитър, е изпратена на посочения адрес с вътрешна куриерска услуга “Bul Post”. Призовката е върната като невръчена с отбелязване от 14.04.2009 г., че на нито един от входовете на [улица] няма обозначение за наличен офис на [фирма]. След служебна справка и представено от ищеца удостоверение за актуалните вписвания в търговския регистър по партидата на ответника е разпоредено ново призоваване на дружеството от същия адрес, но и следващата призовка, изпратена по пощата с известие – обратна разписка, е върната в цялост с отбелязване от 13.06.2009 г., че получателят е непознат на адреса. Въз основа на отразените в известията данни Арбитражният съд при БТПП е назначил арбитър на ответника по реда на чл.14, ал.4 от Правилника на АС при БТПП, насрочил е открито заседание за 14.07.2009 г. и е дал ход на делото в отсъствие на ответника след като е приел, че поради невъзможност да бъде открит след старателно издирване на единствения известен адрес, ответникът следва да се счита редовно призован при условията на чл.32 от ЗМТА във вр. с чл.12 от Правилника на АС при БТПП. По аналогичен начин е процедирано и в следващите заседания по делото, призовките за които са връщани отново с отметка, че дружество с фирмено наименование [фирма] е непознато на адрес [улица], респ. че адресът е непълен.
На 18.01.2010 г. Арбитражният съд при БТПП е постановил решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, като е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] претендираното с иска възнаграждение за извършените във връзка с договора от 18.07.2007 г. строително-монтажни работи в размер на 80 917.99 лв., ведно с разноски в размер на 3 878.79 лв., и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 86 202 лв.
Съобразявайки така установените обстоятелства, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните в исковата молба основания по чл.47, т.2, пр.1 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Отмяната на арбитражно решение на предвиденото в чл.47, т.2, пр.1 от ЗМТА основание предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд при отсъствие на изрично споразумение между страните с характеристиките по чл.7, ал.1 от ЗМТА конкретният правен спор да бъде отнесен за разрешаване към конкретния арбитражен съд, постановил решението. Отсъствието на арбитражно споразумение може да е последица както от изначалната липса на съгласие за арбитриране на спора, така и от неспазване на предвидената в чл.7, ал.2 от ЗМТА писмена форма за валидност на споразумението за арбитраж. Решението подлежи на отмяна по исков ред съгл. чл.47, т.2, пр.1 от ЗМТА, ако е постановено без предварителна писмена уговорка между страните, оформена в самостоятелен договор, в отделна договорна клауза или в протокола от арбитражното заседание /чл.7, ал.3 от ЗМТА/, предвиждаща компетентност в полза на арбитражния орган да разреши спорното правоотношение.
В конкретния случай не е осъществена нито една от хипотезите, при които би могло да се приеме, че атакуваното с иска по чл.47, т.2 от ЗМТА арбитражно решение е постановено при несъществуващо арбитражно споразумение. Искът на Ц. Н., действаща като [фирма], срещу [фирма] е предявен пред Арбитражния съд при БТПП с цел разрешаване на правен спор, произтичащ от неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор за строителство от 18.07.2007 г. Договорът за строителство е сключен в писмена форма и съдържа изрична клауза – чл.18, в която е обективирано съгласие на договарящите страни всички бъдещи спорове, които могат да възникнат във връзка с договора, да се отнесат за разрешаване към Арбитражния съд при БТПП. Претендираното възнаграждение е за строително-монтажните работи, осъществени в процеса на реализиране на първоначално възложената с договора строителна дейност, което несъмнено сочи на връзка между възникналия спор и сключения договор. Обективираното писмено в чл.18 от договора за строителство съгласие на възложителя и изпълнителя евентуалните спорове помежду им във връзка с договора да се разрешават от Арбитражния съд при БТПП обосновава категоричен извод, че решението от 18.01.2010 г. е постановено въз основа на валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗМТА, поради което не е налице основанието на чл.47, т.2 от ЗМТА за неговата отмяна.
Неоснователно е и искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.4 от ЗМТА – поради ненадлежно уведомяване на ищеца в настоящото производство за арбитражното производство и за назначаването на арбитър, довело до лишаването му от възможност да вземе участие в арбитражния процес. Посоченото основание има за цел да обезпечи ефективното упражняване на правото на защита на страните в производството пред арбитражния съд и е налице в случаите, когато при разглеждане на делото от арбитражния орган са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването на страните, уведомяването им за извършваните процесуални действия и участието им в арбитражното производство. От приложените към арбитражното дело доказателства не се установява да са допуснати подобни нарушения при неговото разглеждане, които да са накърнили правото на защита на ищеца – ответник в арбитражния процес. Ищецът не е взел участие в арбитражното производство поради обстоятелството, че призоваването му е извършено при условията на чл.32 от ЗМТА във вр. с чл.12 от ЗМТА – чрез прилагане на законовата презумпция за редовност на призоваването и свързаното с него уведомяване за образуваното арбитражно производство и произтичащите от това права и задължения. Процесуалните действия на арбитражния орган във връзка с призоваването са съобразени изцяло със закона и[населено място] на АС при БТПП. Арбитражният съд е положил всички необходими усилия, за да уведоми дружеството – ответник за образуваното арбитражно производство и да го призове за съдебните заседания. Единствената причина, препятствала връчването на призовките и съобщенията, е невъзможността дружеството да бъде намерено на формално вписаните в търговския регистър и посочени в исковата молба седалище и адрес на управление. Приложените към делото призовки и съобщения съдържат надлежно удостоверяване, че дружеството е непознато и неизвестно на адрес [улица], вписан в регистъра като негов адрес на управление. При удостоверените в този смисъл данни и липсата на друг известен адрес, от който би могло да се извърши призоваването, за арбитражния съд не е съществувала друга процесуална възможност, освен да приложи презумпцията на чл.32 от ЗМТА във вр. с чл.12 от ЗМТА като приеме, че поради невъзможността да бъде намерен след старателно издирване на единствения известен адрес ответникът следва да се счита за редовно призован и делото следва да се разгледа без негово участие. Представените в настоящото производство 3 бр. писма, адресирани до [фирма] на адреса на управление, не променят изводите за фактическо отсъствие на дружеството от същия адрес в периода на образуване и разглеждане на арбитражното дело. Писмата, освен че са от последващ спрямо приключването на делото период, изобщо не съдържат отбелязване да са получени именно на адреса, до който са изпратени. Поради това те не подкрепят тезата на ищеца, че не е напускал адреса си на управление и че е било възможно призоваването му от този адрес в хода на арбитражното производство.
Предвид изложените съображения, искът за отмяна на решението от 18.01.2010 г., постановено по в. а. д. № 31/2009 г. на Арбитражния съд при БТПП, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Независимо от изхода на делото и направеното искане, разноски не следва да се присъждат на ответната страна, тъй като до момента на приключване на делото не са представени доказателства за извършено плащане на уговореното между страната и процесуалния й представител адв. К. Б. адвокатско възнаграждение от 150 лв., съгл. договор за правна защита и съдействие № 0142201 от 14.10.2010 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], против Ц. Н. Л. в качеството на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], иск с правно основание чл.47, т.2, пр.1 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 18.01.2010 г., постановено по в. а. д. № 31/2009 г. на А. съд при Б. търговско – промишлена палата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :