4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София,23.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3165/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 853 от 25.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 536/2013 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която след отмяна на определение от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 843/2013 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск за сумата 104 584.80 лв., представляваща неплатена цена на доставена отпадъчна хартия по 19 бр. фактури, който ще бъде предявен от [фирма] против Завод за хартия – Б.” АД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника по бъдещия иск до размер на сумата 104 584.80 лв.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата за обезпечение. Частният жалбоподател поддържа, че обезпечението е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК при отсъствие на доказана от ищеца по бъдещия иск обезпечителна нужда. Навежда оплаквания, че съдът не е взел предвид вписаните в търговския регистър ноторно известни факти относно правния му статус на акционерно дружество със значителен по размер капитал, които съставляват достатъчна гаранция за удовлетворяване на претендираните с бъдещия иск вземания. Позовава се и на нарушение на чл.392, ал.2 ГПК като твърди, че обезпечението е допуснато без определяне на парична гаранция, което би затруднило реализирането на евентуалната му защита по реда на чл.403 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. При предявено искане за налагане на обезпечителна мярка по бъдещ осъдителен иск срещу търговско дружество не следва ли преценката на съда относно обезпечителната нужда, т. е. дали са налице данни, че поведението на ответника ще затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението, да се изследва задълбочено правния статус и финансовото състояние на дружеството – ответник като се направят проверки на ноторно известни факти, каквито са данните в Търговския регистър по партидата на дружеството; 2. Неопределянето на гаранция по допусната обезпечителна мярка по чл.391, ал.2 ГПК не нарушава ли и не затруднява ли ответника да осъществи своето право на обезщетение за вреди вследствие на обезпечението, което има право да предяви по реда на чл.403 ГПК, особено когато се касае да ответник търговско дружество, което работи непрекъснато със своите активи и обороти.”.
Ответникът [фирма] – [населено място], изрзява становище за недопустимост на частната касационна жалба, а при условията на алтернативност – за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.2 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Д. на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователен, тъй като обжалваното определение е постановено при условията на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и възможността за обжалването му е изрично предвидена в закона.
За да отмени частично определението на Софийски градски съд и да допусне обезпечение на бъдещ иск в полза на [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника, Софийски апелативен съд е приел, че в обезпечителното производство са представени убедителни писмени доказателства за съществуване на претендираните с бъдещия иск парични вземания на [фирма] към [фирма], представляващи непогасена цена на доставена отпадъчна хартия на обща стойност 104 584.80 лв. От доказателствата е направен извод за вероятна основателност на обезпечавания иск по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, изключваща необходимостта от внасяне на парична гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК. Като е съобразил размера на търсените с бъдещия иск вземания и спрените плащания, създаващи основателни предположения за финансови затруднения на ответника, които застрашават удовлетворяването на вземанията, въззивният съд е счел за съществуваща и другата предвидена в чл.391, ал.1 ГПК предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са от значение за изхода на развилото се пред въззивния съд обезпечително производство и не отговорят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е допуснал обезпечението, след като е преценил, че бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, достатъчни да обосноват вероятната му основателност, т. е. съществуването на търсените с него парични вземания. Преценката на представените в обезпечителното производство писмени доказателства, чиято правилност не подлежи на обсъждане в стадия по допускане на касационното обжалване, е обусловила решаващия извод на съда, че обезпечението следва да се допусне в хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, без да се налага определяне на парична гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК. При формиране на извода за наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК въззивният съд не е изследвал правноорганизационната форма, под която дружеството – ответник осъществява търговската си дейност, и размера на неговия капитал, тъй като е счел, че бездействието на ответника да погаси /плати/ задълженията си към ищеца е достатъчна индиция за необходимостта от обезпечаване на бъдещия осъдителен иск за тяхното изпълнение. Поради несъответствието им с изискването на чл.280, ал.1 ГПК въведените с изложението въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Не е доказана и поддържаната допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, която урежда предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, залегнала и в цитираните от частния жалбоподател определения – определение № 746/30.09.2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 15/14.01.2013 г. по ч. т. д. № 434/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. В практиката е възприето становището, че преценката на съда относно предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение е винаги конкретна и обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът разполага с правомощие да прецени дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК и дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск /чл.391, ал.1, т.1 ГПК/ или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер /чл.391, ал.1, т.2 ГПК/, за да обоснове основателността на исковата си претенция. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 853 от 25.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 536/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :